Службата започна. Джон току поглеждаше скришом Хлое. Не знаеше защо, но му се искаше да я запомни завинаги как изрича обета, с който става негова съпруга.
Моята съпруга.
Онова нещо в гърдите му отново подскочи. Той храбро се опита да го потисне.
Церемонията приключи още преди той да се усети. И му бе съобщено, че вече може да целуне булката. Той се наведе и съзнавайки жадните погледи на зяпачите, реши просто да докосне с устни челото й.
Хлое го погледна озадачено. Той стисна ръката й и едва забележимо поклати глава. Не искаше първата им целувка да е пред публика. И тя, изглежда, разбра безмълвното му послание, защото му отвърна също с лекичко стисване на ръката.
И ето че вече вървяха по пътеката между пейките, приемайки сърдечните поздравления, както и някои доста двусмислени забележки.
Графинята подсмърчаше, а Дитер изглеждаше почти незаплашителен.
— Толкова е романтично, нали? — въздъхна Морис.
— Еха, я чуйте това — възкликна Пърси. — Току-що ми хрумна, че сърцето, и това е нашата госпожица Хлое Харт6, се омъжи за секса, тоест — Секстън! Как ви се струва, а? Не е ли тъкмо на място?
Морис се изкикоти.
— Човек може само да се чуди какво ли ще излезе от това? — и с тези думи сър Пърси повдигна въпроса, който скоро щеше да занимава всички умове.
Сърцето и Секса. Наистина какво ли ще излезе?
И още преди гостите дори да са излезли от параклиса, по този въпрос започнаха луди обзалагания.
Пиршеството след венчавката — често наричано dejeuner, или закуска, въпреки обедния час — вече бе започнало. Залата бе препълнена с народ и Хлое се чудеше как ли е успяла прислугата да приготви тази пищна трапеза за толкова много гости, и то в такъв кратък срок. Тя си отбеляза наум по-късно да спомене на Джон, че трябва непременно да ги наградят за отличната им служба с нещо специално.
Сега тя наблюдаваше през полуспуснати клепки съпруга си, седнал до нея. Хлое почти не можеше да повярва, че лорд Секстън най-сетне бе неин.
Е, не изцяло неин, но скоро и това ще стане.
Страните й поруменяха. Как, за бога, ще успее да се преструва, че иска само да взима уроци от него?
Най-добре да не започва още отсега да умува над този проблем. Щеше да се нуждае от цялата храброст, с която разполага, за да успее планът й. За днес й оставаше още само едно, последно, препятствие…
Сър Пърсивал Сесил-Базил чукна по ръба на кристалната си чаша с лъжичката си, за да привлече вниманието на всички присъстващи.
— Вдигам тост за младоженците!
— Слушайте! — извикаха в хор всички около масата.
Джон наложи на лицето си стоическо изражение. Имаше чувството, че отлично знае какво предстои.
— Вдигам тост за лорд Секс… — някои присъстващи гръмко се разсмяха — и за прелестната му невеста. Нека намерят щастие в тази простичка радост, която животът им е отредил — в тяхното взаимно споразумение — при тези думи Пърси улови погледа на Джон и сякаш проникна чак до дълбините на съзнанието му.
Изненадан, Джон тайничко заоглежда този човек. Каква част от истината му бе известна? С него човек за нищо не можеше да бъде сигурен.
Пърси ги поздрави с вдигната чаша, после я поднесе към устата си и другите гости го последваха.
— Благодаря ти — отвърна Джон дипломатично. — Много благородно от твоя страна.
Пърси пренебрежително махна с ръка.
— Няма нужда да ми благодариш, приятелю! — на лицето му цъфна хитроумна усмивка. — Нещата говорят сами за себе си.
— О, нима — тихо рече Джон.
— Точно така — и след тези думи вниманието на Пърси бе ангажирано от лейди Морсби.
Пиршеството продължаваше, но Джон почувства нещо много странно. По челото му избиха мънички капчици пот. Дланите му се навлажниха. И усети как започва да му се гади.
Всъщност колкото по-добре осъзнаваше факта, че Хлое вече е негова съпруга, толкова по-силни ставаха тези симптоми.
Това бе Хлое. Неговата Хлое. Той дори никога досега не я бе целувал! Или поне не по устата — не по онзи начин. Ами ако я разочарова? Невъзможно!
Никога не би я разочаровал.
Но… ако тя не хареса начина, по който той… нещата, които той… Може ли да ги прави с нея? Това бе Хлое. И бе съвсем различно… Направо щеше да му прилошее.
Ръката му леко трепереше, когато той грабна чаша вино от масата и я обърна на един дъх. Трябваше му време — време, за да свикне с всичко това.
И Джон се приготви за най-дългото, възможно най-продължителното пиршество в живота си.
Към средата на следобеда Хлое започна да поглежда съпруга си доста особено. Нормално бе булката и младоженецът по някое време да заминат. Те всъщност нямаха възможност да си уредят истинско заминаване на сватбено пътешествие и при всичките тези гости нещата щяха повече да приличат на оттегляне в покоите. Но все пак всички очакваха двойката да се измъкне при първа възможност.