Трябваше вече да са се прибрали в стаята си, за да отпразнуват насаме своята сватба.
Невярваща на очите си, тя видя как съпругът й погълна още едно парче португалски кейк. Това му бе вече четвъртото. И въобще не изглеждаше той да се кани да стане от масата. Положението започна да става неловко. Някои от гостите вече си шушукаха нещо на ухо.
Какво му става?
— Джон — прошепна тя.
— Ммм, да, Хлое? — той дръпна един минаващ наблизо лакей и му направи знак да сложи в чинията му още една порция боровинков пай.
— Не мислиш ли, че ние вече трябва да… — тя не бе сигурна как точно да довърши изречението.
Той се обърна към нея, а нефритенозелените му очи бяха широко ококорени.
— Какво? — той преглътна. — Какво не трябва да правим? Искам да кажа, какво трябва да правим? Трябва ли? — той затвори очи и мислено изпъшка. Божичко, говореше направо като изплашено момченце.
Пое си дълбоко дъх и рече:
— Да, Хлое, разбира се.
Хлое му се усмихна така, както никога преди. Стомахът му се сви на топка.
— Да, разбира се, но, първо, искам да хапна малко от това много апетитно на вид… — Какво е това нещо? — … нещо — нелепо се доизказа той.
Хлое клюмна в стола си.
Никога преди не бе виждала Джон да яде толкова много. Може би си мисли, че ще му трябва повече сила, за да… Тя дори не искаше да си го помисли.
И когато най-сетне изкачиха стъпалата към горния етаж, вече почти се бе свечерило.
На върха на стълбището Джон внезапно обяви, че му се иска да си вземе една вечерна вана и се отправи към старата си стая.
Хлое влезе в господарската спалня и се отпусна тежко върху огромното старинно легло с балдахин. По-рано през деня бе приготвила стаята за своя план. Сега огледа каната с вода и легена, стратегически поставени на стойката точно до леглото.
Всичко си бе на мястото.
От нея се искаше само да дочака заблудения си съпруг да се върне.
Джон се държеше доста странно. Тя сви рамене и се отправи към съседната стая да се преоблече. Баба й бе дала една невероятно красива нощница за първата й брачна нощ.
Колко жалко, че нямаше намерение да остане облечена в нея по-дълго време.
ГЛАВА ПЕТА
ХЛОЕ ПОЛУЧАВА ПОВЕЧЕ ОТ ОНОВА, ЗА КОЕТО СЕ Е СПАЗАРИЛА
Той направо си изповръща червата.
Почти проснат на пода, стиснал здраво нощното гърне, Джон подпря влажното си чело на ръба на леглото. Затвори очи и зачака да разбере дали поредният пристъп на гадене е бил последен, или стомахът му възнамерява да направи още няколко салта и акробатики.
Джон се опита да възвърне нормалното си добро физическо състояние, като задиша дълбоко и равномерно. Какво му ставаше?
При друг случай би обвинил храната, но главният готвач Лафен бе изключително изкусен майстор, а и неприятното усещане в стомаха му се бе зародило още преди да е ял нещо. Всъщност то бе налице още като седна на трапезата. Появи се веднага след тоста на Пърси.
Да, първите симптоми се проявиха точно докато той произнасяше думите взаимно споразумение и в мига, когато осъзна, че Хлое наистина вече е негова съпруга.
И оттам насетне му ставаше все по-зле и по-зле.
Той отново вдиша дълбоко. Точно в този момент Хлое го чака там, в дъното на коридора, в тяхната спалня. Чака го да изпълни съпружеските си задължения.
За първи път през живота си Джон се страхуваше от правенето на секс.
Той разкърши рамене, за да се освободи от напрежението в мускулите си. Не че не я желаеше… Не се боеше от неуспех. Просто… — Джон блъсна чело в ръба на леглото — това значеше нещо за него, по дяволите!
Хлое бе единственият човек, пред когото някога се е разкривал напълно. Той имаше доверие в нея. Грижеше се за нея. А какво ще стане, ако те…? Възможно ли бе физическата им близост да повлияе на отношението им един към друг?
Джон изсумтя. Това сигурно е най-абсурдният въпрос, който някой мъж някога си е задавал! Само Хлое може да вкара подобна мисъл в главата ми.
Той разтри слепоочията си с пръсти. Това бе лудост. Сега ще стане, ще се изкъпе във ваната, ще си облече халата и ще отиде при жена си. Ще се наслаждават един на друг наистина много и нищичко няма да се промени.
Вече взел това решение, той се изправи и решително пристъпи към писалището си. Грабна четката си и кутийката с прах за почистване на зъбите и рязко я отвори. Прахът се разлетя във въздуха и го посипа от главата до петите. Джон затвори очи и преброи до десет.