Съвсем по мъжки той топна навлажнената четка в праха, събрал се във вдлъбнатинката на ключицата му, и затърка зъбите си.
Като приключи с това, си изплакна устата с розова вода и се отправи към ваната, приготвена за него точно пред камината. Това щеше да е втората му баня за деня. Прислугата го бе погледнала доста странно, когато си поръча за втори път гореща вода.
Е, след като ги бе накарал да свършат и тази работа, беше честно поне да използва водата. И той се потопи в нея.
Грабна сапуна и започна да се търка усърдно с него, а през това време обмисляше плана си за действие. Веднага щом се изкъпе, ще отиде при нея.
Веднага. Моментално.
А може би е добре да си измие още веднъж и косата?
Да, и без това е във ваната, нищо не му пречи да я измие. Той потопи глава под водата и започна усилено да търка със сапун косата си. Че само преди няколко часа вече я бе мил, явно въобще не фигурираше като информация в замъгления му мозък.
Получи се едно изключително дълго и обстойно къпане.
Ако например в Камарата на лордовете бяха свидетели на тази сцена, може би щяха да проведат оживен дебат на тема, какво ли толкова иска да измие от себе си виконт Секстън?
Приключил с това занимание, Джон си помисли, че може би не е лоша идеята, да полежи така в топлата вода, за да му се поотпуснат мускулите, които внезапно му се сториха някак схванати. И като изтегна едрото си тяло, колкото може по-добре в тясната вана, той се облегна назад и затвори очи. Златната верижка с мъничкия талисман се укроти върху гърдите му.
Прилошаването преди малко, отпускащата топлина на водата го накараха, без да иска, да заспи.
И когато отново отвори очи, водата бе леденостудена и часовникът над камината показваше, че са изминали цели два часа. Е, поне косата му бе изсъхнала.
Не можеше да отлага повече.
Трябваше вече да отиде при Хлое.
И да й каже, че им е нужно още време. Искаше и двамата, първо, да свикнат с мисълта, че вече са женени един за друг, преди да имат по-интимни отношения.
Взел това решение, той облече тъмнозеления си брокатен халат и се отправи по коридора към спалнята.
И нито за миг не му хрумна колко странно се държи, особено като се има предвид що за човек е по принцип. Един от най-прочутите женкари в Англия. И въпреки това, от десетките жени, с които бе спал, от безбройните връзки, които бе имал, той избра да се ожени за единствената жена, с която се колебае да има интимни отношения.
Но съзнаваше в момента само, че не иска да поставя на изпитание приятелството си с Хлое. Тя бе единственият човек в живота му, когото винаги е пазил. Да загуби Хлое? Гърлото му отново се сви и му се догади.
Това бе прекалено голям риск.
Но къде се губи той?
Хлое крачеше насам-натам из стаята в пищната копринена нощница и с коса, разпиляна по раменете и гърба й.
Обикаляше вече часове наред и с всяка стъпка тревогата й се засилваше. Защо не идва? Какво прави? Тя кършеше ръце от притеснение и нерешителност.
Може би трябва да отиде в стаята му и да види какво го е забавило толкова. Тя се поколеба и обмисли тази идея. Всичко бе приготвено тук, в тази стая. Ами ако отиде да види какво става и той реши да… да го направи още там? Какво ще каже тя? Извини ме, Джон, но би ли спрял за мъничко, колкото да се преместим в спалнята ни? Не можеше да си го представи…
Вратата се отвори и тихичко се затвори.
Хлое затаи дъх и се обърна.
Джон стоеше до вратата на стаята, а изражението му бе наистина странно.
Бе облечен в зелен халат и както й се стори, не носеше нищо друго. Косата му падаше свободно по раменете и светлината на огъня позлатяваше блестящата й коприна. Леко отворен на гърдите, халатът му разкриваше стегнатата златиста кожа, златната верижка проблесна под дрехата.
Сърцето на Хлое пропусна един удар. Никога не го бе виждала по-красив. И никога не го бе желала повече.
Те се гледаха така сякаш цяла вечност.
Но в миг едно изпращяване на дървата в огъня развали магията. И двамата понечиха да заговорят едновременно.
— Трябва да…
— Искаш ли…
И млъкнаха.
Хлое сключи пръсти, опитвайки се да спре треперенето им.
— Какво, Джон? — попита тя, почти останала без дъх.
Той потри врата си, скрит под разпуснатата му коса.
За миг Хлое си помисли какво ли ще е, ако не неговата, а нейната ръка докосва врата му. Искаше й се да усети допира на косата му точно така, да я остави бавно да се изнизва между пръстите й. Искаше да обсипе с мънички целувки лицето и мускулестата шия. Искаше й се да зарови лице в тази чиста коса, която винаги ухае на детелина.