Лорд Секс.
Тази шегичка с името му, която целият град намираше за толкова забавна! Дори и шестнадесетгодишен — толкова голям беше, когато го срещна за първи път — той вече бе добре запознат с плътските удоволствия. А с годините нещата само се влошиха.
От самото начало между тях се бе зародило близко и трайно приятелство. Някаква буца заседна в гърлото й. О, направо й се искаше да го убие!
Когато бе на шест години, тя още не разбираше защо жените го гледат така. Той просто бе по-голямото момче, което я вдигаше на раменете си и винаги успяваше да я разсмее. Прегръщаше я и спираше сълзите й с нежни утешителни слова.
Ръката й, досега стисната в юмрук, се отпусна и тя долепи длан към прозореца, сякаш този простичък жест можеше да го приближи към нея. Джон…
Конят и ездачът с безразсъден скок преодоляха каменната ограда и продължиха лудешки напред, изпод копитата хвърчаха големи буци пръст. Лорд Джон явно бързаше да стигне в къщата на вуйчо си. Съвсем скоро щеше да бъде тук. След всички тези безкрайни месеци, които бе прекарала далеч от него по време на самоналоженото си изгнание, тя отново щеше да го види от плът и кръв.
Хлое затвори очи, почувствала как те се наливат със сълзи. Едва бе издържала толкова дълго! Но това изгнание всъщност беше много важна част от плана й.
Тя си припомни как се бе променило мъжественото лице на Джон, когато му бе съобщила решението си да придружи своята приятелка Обри, която отиваше на гости при една от по-големите си сестри в Чарлстън. За миг Джон сякаш бе онемял от изненада.
— Решила си да идеш къде?
После се бе опитал да я разубеди, но се отказа, тъй като му бе станало пределно ясно, че няма никакви шансове да успее.
— Може би въобще не трябва да те пускам — сърдито бе измърморил.
Хлое се бе изсмяла на думите му.
— Сякаш имаш право да решаваш какво да правя!
Именно от това красивите му очи я изгледаха кръвнишки.
Откакто Хлое се помнеше, Джон винаги се бе смятал за нещо като кръстоска между неин най-добър приятел и мъдър наставник. Когато най-сетне осъзна, че в действителност няма думата относно нейните постъпки, той сериозно се замисли. Но само за малко.
Разбира се, когато заминаваше, тя наля още малко масло в огъня, като му прошепна, че в Щатите смята да извърши всяка лудория, която й хрумне. Не доуточни думите си и го остави да се чуди какво ли е имала предвид. И когато корабът отплава от пристанището, лицето му бе станало восъчно бледо. Което за нея бе крайно задоволително.
Конят и ездачът прескочиха още една ограда.
Дали скоростта, с която той препуска към нея сега, показва нещо повече от обичайното им приятелство? Дали ще разбере, че между тях нещата вече ще бъдат доста по-различни, защото тя е станала жена на цели деветнадесет години?
Той трябва да разбере колко го… как тя винаги го е…
Хлое преглътна болезнено, опитвайки се с мъка да потисне онази безразсъдно емоционална, типично френска, страна на характера си, която почти винаги я вкарваше в беля. Тя бе искала Джон през целия си живот и бе очаквала този ден толкова търпеливо!
Нима това не заслужава някаква награда? Разбира се!
Сигурно красивият му плътен глас ей сега ще прошепне името й, точно както си го бе представяла във всички свои момичешки фантазии…
— Хлое-е-е!
Входната врата се отвори с трясък и бе затръшната с такава сила, че чак стените се разтресоха. Плътният мъжки глас прокънтя из цялата къща.
Хлое се сви сепната. Е, може би не точно шепот. Очевидно онази шегичка, която си бе направила с него, преди да тръгне, не му е понесла. Тя изправи храбро рамене. Добре тогава, ако това е успяло да постресне този развратник, нека само почака да види какво още му е приготвила!
Джон здравата бе загазил.
Той все още не знаеше това, но наистина бе загазил. Край на неговото развратничене! Защото Хлое — решителната малка Хлое — бе решила да го запази само за себе си. Сега и завинаги.
Но първо смяташе направо да го убие.
Лорд Секс! Легендите за завоеванията му бяха успели да стигнат до нея дори там, отвъд океана. В писмата от баба й имаше достатъчно много откъслечни сведения, в които се загатваше за десетките му страстни увлечения. Merde! Направо й се гадеше от тях!
За нещастие този долен женкар й бе липсвал прекалено много, за да се реши да го екзекутира още преди обяд.
Тя въздъхна.
Явно трябваше да почака с това.
Джон застана в подножието на стълбището и изрева.
Чувстваше се уморен до смърт, тъй като бе спрял само веднъж за съвсем кратка почивка в един крайпътен хан, колкото да се освежи с хладна баня и да нахрани горкичкия си кон. По някаква причина му се струваше ужасно важно да стигне възможно по-бързо. Просто за да е сигурен, че малката палавница е добре.