— … така че, разбираш ли, просто ми се струва, че всъщност…
Хлое примигна. Какво каза Джон? Бе толкова запленена от видението си, че въобще не бе чула думите му.
— Работата е там, че мисля да напредваме бавно. Всичко се случи толкова бързо и нямахме време да…
О, Господи! Джон се е разколебал! Но така нищо няма да излезе! Ами ако реши, че е било грешка, да се съгласява с тази сделка и пожелае да я анулира? Mon Dieu, всичко ще е било напразно!
Хлое направо се паникьоса. Не можеше да изгуби Джон, не и след всичко това! И тя видя кристално ясно каква ще бъде следващата й стъпка. Не можеше да отлага повече.
Всичко щеше да се реши или тази нощ, или никога!
И тя се хвърли върху нищо неподозиращия виконт. Изненадан, Джон нямаше друг избор, освен да я хване здраво, когато тя обви крака около кръста му и сграбчи лицето му в мъничките си, но решителни ръце.
За пръв път в живота си Хлое долепи устни до устните на Джон и го целуна с цялата любов, на която бе способна.
Слисан, Джон леко отвори уста. Невероятните му зелени очи примижаха удивено.
Първо нищо не се случи.
Но после то се случи.
Като изригващ вулкан, гореща лава потече по цялото му тяло, по ръцете, по краката му, по слабините. Усещането бе толкова силно, че той едва успя да се задържи на краката си.
Сякаш по своя собствена воля ръцете му се обвиха около нея и я стиснаха като в менгеме. Без да съзнава действията си, той отвърна с целувка, събрала в себе си цялата страст, на която бе способен.
А тя съвсем не бе малко.
Притисната към него, Хлое простена под пламенната му атака. Врагът явно бе приел предизвикателството. И тя се опита да събере силите си за чувствената битка, която несъмнено предстоеше.
Той бе пламенен, необуздан и страстен. Истинският Джон, каза си тя, тържествуваща в победата си. А парещите му целувки направо я влудяваха.
Караше я да изпитва всичко онова, което си бе представяла, а и много повече. Цялостното въздействие на виконт Секстън далеч надминаваше очакванията й.
Въпреки скорошните си притеснения и твърдото си решение да поотложи нещата, сега Джон сякаш не можеше да спре. В мига, в който устните му се долепиха до нейните, той разбра, че този път всичко ще е различно. Изживяваше всеки допир, всяко движение, всеки дъх с цялото си същество.
Някъде в тъмните ъгълчета на съзнанието си той разбираше, че сега поведението му е коренно различно от обикновено. По принцип той не бе героя завоевател — а по-скоро изкусният прелъстител. Изтънчен, с искреното желание да върши всичко с финес.
Но сега гласът, който дрезгаво прошепна в малкото й ушенце: Не мога да чакам повече, искам да бъдеш моя, не принадлежеше на опитния прелъстител.
Нито пък гласът, който трепетно отвърна: Да, да, бе на свенливо наивно момиче, което отново, останало без дъх, долепи устни до неговите.
Страстта на Хлое, не по-малка от жестокия глад, който самият той изпитваше, го накара да я понесе през стаята към леглото.
Всъщност Джон бе така запленен от усещането, че държи Хлое в прегръдките си, че въобще не забелязваше колко неопитни са целувките й. Знаеше само едно: непресторената й реакция направо го влудяваше. За него поведението й бе само доказателство за силната й възбуда, която явно бе не по-малка от неговата.
Връхчето на езика й погъделичка ъгълчето на устните му. Джон буквално изтръпна. О, Хлое…
Сега тя имаше вкуса на единственото, най-неустоимото, нещо, което някога би могло да утоли изгарящото му желание.
Той простена, като засмука езичето й в устата си, без да го изпуска дори и докато я поставяше на леглото.
И от този миг насетне виконтът бе напълно неспособен да мисли трезво.
Което бе много добър резултат — като се има предвид какво предстоеше да му се случи.
Докато Джон безумно я целуваше и разкопчаваше копчетата на нощницата й с опитните пръсти, калени в безброй подобни схватки с облеклото на различни дами, Хлое храбро се стараеше да запази разсъдъка си.
При подобна чувствена буря това съвсем не бе лесна задача.
Наистина, тя винаги бе желала Джон именно в това състояние. Колко пъти бе мечтала за това, но някак реалността този път бе съвсем различна. Първо, тя никога не бе и предполагала колко… колко необуздан може да е той. И второ, не бе очаквала, че и самата тя моментално ще се зарази от тази лудост.
Хлое дълбоко си пое дъх, опитвайки се да реши какво да прави. Най-важно бе да не потъне в усещанията си. Тя трябва — на всяка цена — да държи нещата в свои ръце, иначе всичко ще бъде загубено.