Хлое го наблюдаваше очаквателно. Прелестните зелени очи за миг се фокусираха върху нея, веднага след което бавничко започнаха да се събират над носа му.
— Ти… — бе всичко, което той успя да издума, преди да се строполи върху нея в безсъзнание.
О-ох, че е тежък!
Като се напъна с всички сили, тя успя да избута развратника от себе си и да го претърколи настрани, колкото да може да се измъкне изпод него от леглото.
Стиснала единия стълб на леглото, за да не падне, тя си пое два-три пъти дълбоко дъх, за да поуспокои нервите си. Едва ли ще има много време. Първото нещо, което трябва да направи, е да се измие, а после да събере парчетата порцелан.
Тя припряно се зае със задачата си. Като видя кръвта по бедрата си, малко й прилоша, но успя да устои на прималяването. Приключила и с това, тя огледа леглото за евентуални остатъци от обречената кана.
Доволна, че е събрала всички отломки, Хлое започна да роши с пръсти косата на Джон, за да изглежда правдоподобно. А и се надяваше той да не забележи голямата подутина, която бе изникнала точно на темето му.
Когато той се събуди, тя вече ще спи до него, сякаш всичко е било съвсем нормално. Джон ще си помисли, че е заспал веднага щом са свършили и затова няма да има ясен спомен какво точно се е случило, преди да го цапардоса с каната по главата. Всичко щеше да е съвсем наред…
Хлое седна на ръба на леглото и се хвана за челото. Май трябваше да пообмисли този момент малко повече. Ами, ако помни? Глупости. Малко целувки, малко прегръдки, и готово…
Две убийствено изумрудени очи се бяха вторачили в нея.
Хлое ахна сепнато. Как може вече да се е събудил? Трябваше все още да спи!
Веднъж вече бе виждала това изражение на лицето му. Тогава тя бе на десет години и бе поръсила всичките му панталони със сърбящ прах. Леле, тогава той наистина бе излязъл от кожата си.
И когато успя да я докопа — а за да го стори му се наложи да се изкатери след нея по едно дърво — тя не можа да седне удобно на насиненото си дупе цели два дни.
А доколкото можеше да се съди по изражението му сега, този път той бе дори по-ядосан.
Една ръка се протегна през леглото, за да сграбчи в желязна хватка китката й.
Хлое изпищя и скочи от леглото.
Съвсем гола и с коса, развяваща се зад гърба й, тя се стрелна през спалнята към всекидневната и оттам направо към вратата, водеща вън от апартамента им.
Отвори със замах тежката дъбова врата и затича с всички сили по коридора на източното крило на замъка.
— Хлое-е-е! — изрева Джон след нея.
Ситуацията въобще не бе от онези, при които човек може да се поспре и да ги обмисли трезво. Mon Dieu, ревеше направо като побеснял бик! Може да поговори с него едва след като се успокои.
А това, ако се съди по зловещия му рев, щеше да се случи едва след три-четири месеца.
Хлое въобще не очакваше Джон да хукне след нея. Но шляпането на босите му крака по паркета точно зад гърба й определено подсказваше решението му да я догони.
Друго доказателство, че той е по петите й, бе писъкът на камериерката, която съвсем случайно тъкмо в този момент се появи иззад ъгъла с купчина чисти чаршафи. И едва не се блъсна в новия господар на къщата, който, чисто гол, тичаше лудо по коридора и ревеше името на жена си.
Горкичката камериерка замръзна на мястото си, изпусна чаршафите и покри очите си с ръце, като изригна всякакви клетви по адрес на тия развратници.
Но в мига, в който негова светлост прелетя покрай нея, любопитството й надделя и няколко пръста на ръцете й се поотместиха, за да позволят на женицата да поогледа мускулестите му задни части. Тя въздъхна, прехласната от фамозната гледка.
Като разбра, че няма кой да чуе виковете й на възмущение, тя сви рамене. После се наведе, прибра разпилелите се чаршафи и продължи по коридора.
При писъка на камериерката Хлое трепна. Слава богу, че баба й бе оставила това крило сравнително ненаселено от гости! Тя свърна зад един ъгъл, като търсеше път за бягство.
Не трябваше да забравя, че Джон има противния навик да разплита всякакви загадки близо до първоизточника им. Хлое разтри задните си части, трепвайки от спомена за синините по тях. И се мушна в една прикрита със завеси ниша в стената.
Приковал поглед в жертвата си, Джон въобще не обърна внимание на попръжните на камериерката. Бе прекалено бесен, за да обръща внимание на подобни глупости. Да видим къде е тази малка проклетница?
Погледът му хитро се плъзна към нишата. Завесата пред нея лекичко трепереше. Мм-хмм.
Тъкмо смяташе да се мушне вътре, две виолетови очи надникнаха иззад нея, за да проверят обстановката. И значително се разшириха, когато ги осени прозрението, че той се намира точно пред тях.