В същото време Джон чу гласове откъм далечното стълбище. Явно някакви окъснели гости се прибираха по стаите си. А господарят и господарката на къщата се намираха насред коридора както майка ги е родила! Той трепна, като си представи на какви ли клюки и слухове би дал храна подобен факт.
Затова бързо се вмъкна зад завесата и покри устата на Хлое с ръка, като я притисна плътно до стената в далечния ъгъл на нишата.
— Да не си гъкнала! — изсъска той в ухото й.
Тя го гледаше с ужасени очи иззад ръба на ръката му. Гласовете отвън се приближиха.
Джон се облегна върху нея, а топлата му суха кожа се долепи до нейната. Тя можеше да усети цялото му тяло, всяко мускулче по него, цялата му сила, докато той я държеше на мястото й. А нямаше и капка съмнение, че целият е пламнал.
Пламнал от гняв, но и от нещо друго, което тя отпърво не позна.
— Бих могъл да те обладая още тук — веднага — ето до тази стена — дълбокият му глас бе съвсем тих, но безкрайно заплашителен. — Това известно ли ти е, Хлое?
Тя замръзна. Думите му не целяха да я очароват. Напротив, очакваше се сериозно да се замисли върху тях.
Тя поклати глава, а косата й се допираше до гърдите му.
— Да, има много неща, които не са ти известни — той говореше съвсем тихо, долепил устни до шията й. Свободната му ръка се плъзна по гърба й и обхвана задничето й, като я прилепи към тялото му.
Хлое почувства колко твърд и издут е членът му и как пулсира, долепен до корема й.
Въпреки страхът любопитството я караше да се чуди как ли изглежда. Усещаше го наистина голям и все още не бе виждала…
Той махна ръката си от устата й и притисна устните й в целувка, целяща сякаш да я накаже. Хлое не бе свикнала Джон да я целува. Лорд Секс. Коленете й омекнаха.
Но мощните му ръце я държаха здраво.
— Защо ме излъга, че не си девствена, котенце? — той говореше тихо, а устните му бяха само на косъм от нейните.
Гласовете вече се чуваха почти до тях.
Хлое преглътна. Беше се надявала гневът му да се дължи на удара по главата, а не на лъжата й. Но явно тази вечер нямаше късмет!
— Значи си разбрал и това? — едва попита тя, съвсем обезкуражена.
Гласът му затътна в ухото й, а принудата да шепне, за да не ги открият, съвсем не можеше да прикрие яростните нотки в тона му.
— Не се ли вслушваш какво говорят за мен — че съм спал с почти половината жени в Англия? — горещият му дъх пареше ухото й. — Разбира се, че веднага разбрах.
Хлое не бе сигурна дали е чула правилно. В гласа му имаше нещо странно. Тя вдигна поглед и се опита да го огледа в тъмната ниша, но чертите му си оставаха скрити.
— Отговори ми, Хлое!
Равният сдържан тон я разтревожи. Но тя забеляза, че внимателните му жестове бяха някак в разрез със заплашителния му глас.
Хлое реши, че ще е най-добре да му каже истинската причина. Тя не бе цялата истина, но все още не бе нужно да разбере всичко.
— З-защото иначе нямаше да се съгласиш с плана!
— Плана? — Хлое долови слисването му. — Не ми казвай, че все още не си изоставила тази откачена идея да…
— Права ли съм? — бързо го прекъсна тя. Нямаше никакво намерение да отговаря точно на такъв въпрос.
Той се поколеба. Значи е била права.
— Виждаш ли? Не можех просто така да ти кажа, щеше да си помислиш съвсем друго нещо — той явно не забеляза колко двусмислени са думите й. Още по-добре, въздъхна. Всичко това бе наистина трудно.
Гласовете заглъхнаха по коридора.
— Дори и да е така, ако просто ми го бе казала тази нощ, щях да съм много по-… внимателен с теб — за нейна изненада устните му целунаха челото й.
Очите й се напълниха със сълзи. Жестът му, целящ явно да я утеши, направо щеше да разбие сърцето й. Той бе както винаги любящ и загрижен — но като семеен приятел. Целувката, която постави на челото й, не бе страстната ласка на съпруг или любовник.
От ъгълчето на окото й се отрони сълза и се търкулна по бузата й. В тъмнината на нишата тя капна точно върху ръката на Джон.
Моментално го обзеха угризения. Хлое рядко плачеше. Сигурно й е причинил ужасна болка, когато я е обладал.
— Котенце, наистина съжалявам! — той я гушна утешително в прегръдката си.
Милото му държание и това, че явно погрешно разбра поведението й, я накараха да заплаче още по-силно. Тя зарови лице в гърдите му, опитвайки се да спре сълзите си, но не успя.
Джон я прегърна още по-силно.
— Моля те, миличка, недей…
— Д-дай ми малко време — изхълца Хлое.
Той леко се усмихна, като потърка брадичката си в главата й.
— Носът ти е замръзнал.
— Така ли? — тя подсмръкна.
— Да, маймунке. Сигурно ще настинеш… Нека те заведа обратно в леглото — той я вдигна в прегръдките си.