Когато излезе от прикритата със завеса ниша, свещите по стените осветиха с бледа светлина жената в ръцете му. Тя се взираше в лицето му, а виолетовите й очи все още бяха влажни от сълзите й. Меките й устни бяха леко подути от целувките му, а по страните й бе избила руменина от събитията през нощта.
Джон я гледаше и онова нещо в гърдите му отново подскочи.
Не бе сигурен какво точно е то, но вече ясно си даде сметка за усещането. Същото проклето нещо му се бе случило и в тяхната спалня, когато тя го целуна за пръв път.
Очите им се срещнаха. Всичко около тях сякаш избледня.
— Нека те целуна, Хлое — прошепна той.
Тя поднесе устни към неговите.
Джон долепи уста до нейната. Тих стон на удоволствие се откъсна от гърлото му.
Той задълбочи целувката си, засмука устните й, опитвайки се да се наслади изцяло на вкуса й.
Това вече наистина е целувката на съпруг, помисли си Хлое.
Тя отдръпна лице, за да се вгледа дълбоко в очите му. С женския си усет, за който досега дори не бе подозирала, разбра, че я желае. Наистина я желае.
Той решително тръгна назад към спалнята.
И по целия път дотам, нито за миг не откъсна поглед от очите й.
А Хлое не бе съвсем сигурна кой от двама им е по-изненадан.
Той затвори вратата с крака си.
По поведението му Хлое почти очакваше да я облегне на стената и да я обладае още там точно както бе предложил по-рано.
В действителност Джон си го помисли, но се отказа от идеята. Не я желаеше по този начин. Или поне не тази вечер.
Той тръгна право към леглото. Лорд Секстън бе съвсем наясно какво иска.
Никакви сложни пози.
Никакви внушителни техники.
Просто нея. Здраво обвита около тялото му.
Той нежно я постави на леглото, като внимателно разстла червените й коси по възглавниците. Точно така си я бе представял. Сърцето му заблъска в гърдите. Тя бе толкова жестоко красива!
Няколко дебели свещи осветяваха стаята и леглото. Опустошителният му поглед я поглъщаше цялата. Всъщност досега въобще не бе имал възможност да й се нагледа до насита. И сега реши да си позволи това удоволствие.
Бе виждал други жени, които може би бяха с по-тънки талии и с по-дълги крака, но в неговите очи нито една от тях не можеше да се сравнява с Хлое.
За него тя винаги си оставаше образец на съвършенството.
А сега дори и повече.
Като подпря коляно на леглото, той се наведе и обви един червен кичур коса около китката си. И така, държейки я здраво в ръцете си, той се излегна върху нея.
По някаква причина Хлое бе по-притеснена от първия път. Сега Джон смяташе да я люби. Изцяло. Решителността му бе просто изписана на лицето.
И макар че и тя го желаеше, онова, което бяха сторили първия път, й се стори много болезнено. Докато той я оглеждаше, тя също бе провела малко разследване на тялото му и й се стори, че той е някак много… голям. И сигурно пак щеше да боли.
А тя не бе сигурна дали е готова и за това при всички неща, които й се бяха случили тази вечер.
Сигурно опасенията й бяха проличали, защото ръката му нежно обхвана бузата й. Палецът му се плъзна по пълната й долна устна.
Гъстите черни мигли прикриваха очите му, докато той наблюдаваше как палецът му я гали и как устната й танцува при ласките му.
За миг по тялото му пробягна едва доловима тръпка, но Хлое я почувства.
Той вдигна очи към нея. В тях гореше изумруден пламък. Гласът му прозвуча много сурово и решително.
— Ще ти доставя толкова голямо удоволствие…
ГЛАВА ШЕСТА
ИГРАТА ЗАПОЧВА
Струваше му се че е омагьосан.
Когато се наведе над нея, тънката верижка около врата му се залюля точно пред лицето й.
Хлое погледна мъничкия талисман и ахна изненадано. Това бе едно морковче. Нейният морков.
— Ти… ти си го запазил!
Джон се поспря, явно изненадан от откритието й. Или си е мислил, че тя няма да го помни, или го е носил толкова дълго време, че привикнал към него, съвсем е забравил да го махне.
Той не й отговори. Скулите му се възпламениха и той отмести поглед настрани, като мускулчето на челюстта му отново затрепка. Изглеждаше наистина смутен. Сякаш някой бе разкрил някаква негова съкровена тайна, която е искал да запази само за себе си.
Талисманът! Тя много добре си спомняше деня, когато той й го подари. Бе на тринадесетия й рожден ден. И имаше много причини да не го забрави.
Всяха година след шестата Джон й подаряваше по една мъничка златна висулка, която да прибави към гривната на ръката си. Всяка висулка бе талисман е особено значение, известно само на тях двамата. Те символизираха галените имена, които той й измисляше. Имаше едно малко коте, едно мече, мъничък дългоопашат папагал, маймунка, зайче и едно малко слонче.