А през онази година той й подари морковчето.
То пряко се отнасяше до цвета на косата й. Джон много обичаше да я дразни, като я нарича морковче. Знаеше, че това направо я вбесява, та съвсем естествено бе да използва това обръщение най-често.
По-късно съшия ден тя се бе изкатерила на едно дърво, за да шпионира Джон и лейди Миро, които се бяха разположили на пейка в по-отдалечения край на градината. Хлое бе забелязала как двамата си разменят доста странни погледи по време на обяда и искаше да разбере за какво е било всичко това.
И съвсем скоро разбра.
Лорд Секстън и въпросната лейди се бяха вкопчили в страстна прегръдка, а ръцете на Джон пълзяха някъде из бюстието на дамата.
Жестока болка бодна сърцето й и й се стори, че се задушава. До този момент бе смятала, че Джон е само неин. Дори и не бе подозирала за отношенията му с другите жени.
И тогава за пръв път в краткия си живот тя се сблъска с изневярата и се почувства предадена.
Прекалено малка за да разбере, тя бе слязла от дървото и бе застанала лице в лице с него, за да излее гнева си. А Хлое никога не се стесняваше да изразява открито мнението си.
Когато Джон я зърна как увисва от един клон, приготвяйки се да скочи на земята, той, първо, страшно се ядоса, че нарушава усамотението им, а и бе загрижен за безопасността й. Той освободи жената от прегръдките си и яростно извика името на Хлое.
Тя се пусна от клона и скочи на земята. Той моментално се втурна към нея, за да се увери, че не се е наранила, но тя бързо се отдръпна, отвратена от него. Действията й дълбоко го нараниха. Никога преди Хлое не се бе отдръпвала от него. И за да прикрие собствената си несигурност, той се нахвърли върху нея.
— Аз съм мъж — какво си мислиш? — но въпреки тона си, не смееше да я погледне в очите.
По страните й потекоха сълзи.
— Мразя те!
Джон бе видимо объркан. Той умолително протегна ръка към нея.
— Това няма нищо общо с нас, морковче.
Именно от това я заболя най-много. Тогава тя откъсна талисмана от гривната си и го хвърли на тревата в краката му. После се обърна и избяга. Той много пъти я вика, за да се върне, но Хлое не искаше и да чуе. Чак след няколко месеца му проговори отново. Тогава вече бе съвсем наясно със склонностите му и отношенията им вече никога не бяха същите. Все още бяха много близки, в някои отношения дори по-близки отпреди, но бе премината някаква граница и бе достигнато друго ниво.
Той никога повече не я нарече морковче.
Но въпреки това бе запазил висулката.
Ръката на Хлое обхвана мъничкия талисман. Отново очите й се напълниха със сълзи, макар че този път причината бе съвсем различна. Джон е запазил морковчето. Явно винаги го носи около врата си. А това благородно поведение й подсказваше толкова много неща.
Вместо да премести ръката й, както винаги правеше с другите жени, които докосваха висулката, Джон обви пръсти около нейните и ги стисна здраво заедно с медальона.
Този простичък, но толкова нежен жест трогна Хлое до дъното на душата й. Тя обви врата му и зарови пръсти в копринено меката му коса.
Затворила очи, повдигна глава и нежно го целуна.
Джон въздъхна до устните й.
И точно в този миг Хлое разбра, че той е стоял със затаен дъх, очаквайки реакцията й. Тя си помисли колко абсурдно е това! При целия му опит с жените дали наистина знае поне мъничко за женското сърце?
В отговор тя го притисна към себе си, като ръцете й се вкопчиха в силните му рамене.
Той мъничко навлезе в нея.
Хлое усещаше тръпките, които преминават по онази част от него в тялото й.
— Не искам да ти причинявам болка, мила — задавено продума той, а в прочувствените му думи се криеше толкова дълбок смисъл.
— Няма, Джон. Ти никога повече няма да ме нараниш.
И наистина бе така. По никакъв начин нямаше да я наранява повече. А Хлое нито за миг не се съмняваше, че постъпила правилно.
Правилно и за двама им.
Достигнала до това откритие, тя почувства как опасенията й се изпаряват. Джон явно усети промяната, настъпила в нея. И нежно целуна извивката на гърдите й.
От полуразтворените устни на Хлое се откъсна леко възклицание, толкова изненадана бе тя от допира на устните му на това интимно място.
Той вдигна лице и видя изненадата по лицето й. Ъгълчетата на устата му леко се извиха при неволния й стон от удоволствие.
— Никой ли не те е целувал тук, Хлое? — копринените му устни блуждаеха по сатенената кожа на гърдите й, като лекичко я пощипваха на места.