— Н-не — тя на пресекулки си пое въздух.
— А тук? — връхчето на езика му погъделичка зърното й. При това възбуждащо движение малката розова пъпчица се стегна и набъбна.
— Не — тя ахна, удивена от реакцията на собственото си тяло като цвят, разцъфнал само за него, зърното й сякаш се протягаше към устните му като цвете към лъчите на слънцето.
— В такъв случаи май не си усещала и това — той улови нежната пъпчица между устните си и я засмука.
Хлое простена при невероятното усещане. Сякаш огнена нишка се проточи от мястото, където я докосваше, чак до дъното на душата й.
— Джон…
— Ммм… — пъргавият му език неумолимо галеше зърното й, докато той продължаваше да го смуче. Никога през живота си Хлое не бе изпитвала такова удоволствие. Ето защо си помисли, че ще е честно да му каже какво е мнението й по въпроса.
— Това е толкова вълнуващо, Джон. Наистина мисля, че е много хубаво да правиш така.
Той примигна. Само от Хлое можеш да очакваш подобно нещо. Не познаваше друга жена, която да отдели ценно време за размисли върху ситуацията. Джон се изкикоти. Ама че работа, та тя изказва мнението си относно аспектите на любенето така, сякаш това е тема за дискусии, а не чисто физически акт!
Развеселен, той продължи да я стимулира, като улови сладкото връхче на гърдата й между зъбите си и лекичко го подръпна. При това почувства как от нея потече сладката роса на възбудата и навлажни върха на члена му.
И той лекичко го натисна навътре.
Хлое потръпна. Ето че той навлиза в нея, двамата ще се съединят. Ще бъдат едно цяло. Тя трепетно си пое дъх. Да, да…
Взираше се в очите му — те бяха някак замъглени, премрежени от страст. И й се струваше, че никога няма да успее да откъсне поглед от тези бездънни зелени очи.
Доловило трепета й, тялото му се разтърси от мощно, изгарящо желание. Той се надигна над нея, като се стараеше двамата да останат така свързани. Джон знаеше, че тя го гледа — и той я гледаше право в очите.
И тогава навлезе по-дълбоко.
Въпреки че влагата й донякъде го улесняваше, тя все още бе много тясна и стегната. Като девица. Джон не можеше просто да се плъзне в тялото й. Трябваше да я разшири, особено за неговите размери.
Макар да бе твърдо решена да не го прави, Хлое извика. Затворила очи, тя извърна лице настрани. Натискът му бе прекалено мощен, прекалено неумолим, за да издържи.
— Погледни ме!
Тя едва си поемаше дъх, без да смее нито да помръдне, нито дори да вдиша дълбоко.
— Погледни ме, скъпа моя!
Очите й мигновено се отвориха. Тя се взря в него питащо.
Без да откъсва поглед от тях, той наведе устни към нейните и отново натисна в тялото й. Хлое простена, когато Джон най-сетне проникна напълно в нея и те станаха наистина едно цяло.
Той улови в устните си стона й и го погълна. Удоволствието се надигна в гърлото му като дрезгаво ръмжене. Никога през живота си не се бе чувствал така.
— Хлое — тихо продума, прехласнат от изживяването не по-малко от нея.
Колко дълго са останали така — притихнали, свързани в едно, — никой от тях не знаеше. След малко Хлое почувства как Джон лекичко захапва чувствителната кожа под ухото й.
— Обвий краката си около мен.
Хлое стори, каквото й бе казано, и с радост установи, че така усещането е много по-силно.
— Така ли?
— Да… малко по-високо, до кръста ми — езикът му се плъзна в ухото й, а връхчето му погъделичка дупката в средата му.
— О! Но това е…
— Мм-хмм. Това е само началото, миличка.
Той внимателно започна да се движи в нея с леки, кратички тласъци, за да й достави наслада без болка.
— Аз… аз… — тя се опита да изрази мнението си и по този въпрос.
— Шшт! Просто го почувствай, Хлое — той проникна малко по-дълбоко.
От устните й се изтръгна тих вик.
— Зная — дрезгаво прошепна той, но и неговият дъх явно не достигаше.
Съзнавайки колко неопитна е тя, той храбро се опита да контролира движенията си и да регулира дълбочината и силата на тласъците си. Но съвсем не му бе лесно. Всеки път, когато потъваше в нея, почти губеше самообладание.
Но нейната неподправена, невинна реакция му напомняше да бъде много внимателен.
По челото му бяха избили капчици пот, но той успяваше да поддържа постоянния сигурен ритъм.
Хлое помръдваше под него, без да знае какво точно иска, но съзнавайки, че е нещо повече.
Джон простена. Ако тя продължава да мърда така, той не би могъл да се сдържи още дълго.
— Недей…
— Никога не съм предполагала, че може да си толкова твърд.
— О, боже! — По дяволите, дотук със самообладанието му!