— Нещо лошо ли каз…
Устните му прилепнаха към нейните и той нахлу в нея с цялата си мъжка сила. И отново, и отново.
Отначало Хлое бе направо слисана, но скоро започна да отвръща на всяко негово движение.
— А се-сега какво? — попита тя, задъхана.
Въпросът й, зададен в най-неподходящия момент, сигурно би успял да обезкуражи някой по-неопитен господин. Но Лорд Секс просто се усмихна ехидно и отново улови устните й в своите.
— Това! — завъртя таза и бедрата си, а едновременно с това улови розовото връхче на гърдата й с уста и силно го засмука.
Хлое извика, но този път от дълбоко удоволствие, а през тялото й преминаваха вълни на невероятна наслада. Вкопчена, достигнала самия връх на екстаза си, тя обви ръце около него и го притисна с все сили към себе си.
Задъхан, Джон почувства как собственото му облекчение наближава. То сякаш кипеше дълбоко в тялото му и търсеше път към своето местенце в Хлое.
Мощно и диво изригна като вулкан, сдържал лавата си прекалено дълго време. Той също я притисна към себе си с цялата си страст и шепнеше името й отново, и отново, докато се изливаше в нея.
Няколко минути по-късно Джон все още лежеше върху нея, заровил лице във врата й, ухаещ на цветя. Все още са опитваше да възвърне самообладанието си.
Какво се бе случило с него? Това бе първият път за нея, а самият той се чувстваше като за пръв път обладан.
И за първи път не чувстваше, че нещо липсва.
Съвсем нищичко.
Още повече, той с изненада откри, че вече пак е загризал нежно извивката между врата и рамото й, като човек, който все още не е заситил глада си.
И се подготвя да си вземе допълнителна порция.
Наложи си да се отърколи от нея. Тя бе много нежна и той бе сигурен, че сега леко я боли. Докато свикне с него, ще трябва да е много внимателен. Все пак й беше за първи път.
Изпитваше известен гняв заради онова, което бе сторила. Но, странно, чувстваше и голямо облекчение. Тя бе непокътната. И той не можеше да не признае колко радостен е от откритието си.
Нейният първи път. Някакъв тревожен спомен изплува на повърхността на съзнанието му. Като се облегна на таблата на леглото, той обви ръка около свитото си коляно, а мислите му поеха в неочаквана посока.
Хлое наведе нощната лампичка, после се излегна на една страна до съпруга си. Лунната светлина озаряваше красивия му профил и й се стори, че той е дълбоко умислен. След невероятното изживяване, което й бе дарил, тя все още не можеше да изтрезнее. Ако се замислеше за преживяното, щеше да й се прииска да започнат отново, но тя не бе сигурна дали е готова за това.
Върху обикновено гладкото му чело се появи малка бръчка. Хлое се чудеше за какво ли се е замислил, та лицето му изглежда толкова унесено.
Гласът му внезапно проряза тишината на стаята. Той говореше монотонно, сякаш чувствата му нямаха нищо общо с онова, което смята да каже.
— Бях на дванадесет години… доста едър за възрастта си. Жената на един викарий ми каза да вляза в къщата й, щяла да ми даде нещо за ядене — той направи многозначителна пауза. — Тогава бях изпосталял от глад, нали разбираш. След това тя наистина ми даде парче мухлясал хляб и малко вкисната супа. Аз избягах в обора им и плаках.
Тя го гледаше безмълвно, изумена от чутото. Джон никога на никого не разкриваше какво му се е случило през онези години, през които е бил принуден сам да се грижи за себе си.
А сега тя придоби съвсем ясна представа какво трябва да е било то. На шестнадесет години той бе необикновено красив; на двадесет и девет бе направо зашеметяващ. Дори и на толкова крехка възраст, на дванадесет, сигурно е изглеждал изключително добре. А как е успял да оцелее, също й се изясни. Това обясняваше толкова много неща.
Обзеха я мрачни мисли. Ще ми трябва много повече време. Много повече, отколкото бе очаквала. Досега не знаеше тези неща за него.
Хлое видя какво е представлявал младият виконт — изплашен, самотен, гладен. Душата й плачеше за него. Джон.
Сякаш чул безмълвния й вик, той се обърна към нея.
— Така че, сега разбираш, Хлое. Първият път е много важен. Изглежда, никога не го забравяме.
Тя протегна ръка и докосна рамото му.
— Това е хубаво, защото ти ми дари прекрасен спомен и аз винаги ще го пазя в сърцето си.
Той леко се усмихна.
— Така ли?
— О, да! Надявам се и твоите спомени за нашия първи път да са същите.
— Да… — в очите му тлееше скрит огън. — Невероятни спомени, морковче!
Той умишлено я подразни с това обръщение. Тя поруменя, което страшно й отиваше.