— Нека те изместят другите ви спомени, лорд Секстън — вдигна брадичка. По гласа й личеше, че го предизвиква.
Той се засмя.
— Смятайте го за сторено, мадам — ръката му обхвана главата й, а пръстите му се заровиха в косите й. — За което много ви благодаря, лейди Секстън.
Устните му докоснаха нейните.
Лейди Секстън. Името звучеше чудесно. Почувствала значимостта на онова безценно съкровище, което й бе дарил, Хлое се усмихна на двойния си удар.
Ръцете й обвиха силния му врат и тя притисна устните му с дълбока целувка. Струваше й се, че и сто години да живее пак никога няма да свикне с целувките му и да ги приема за нещо обикновено. Защото просто бяха много специални. Възбуждащи и примамливи, те сякаш сбъдваха всичките й желания, но и събуждаха нови.
А това бе дарба, която Хлое се съмняваше, че може да бъде научена.
Това е Джон.
Нищо чудно, че жените го смятат за неустоим. Опиташ ли веднъж вкуса му, и вече копнееш за още. Възхитителен… и толкова примамлив…
И докато тя редеше мислено епитет след епитет, върхът на кутрето й докосна долната част на ухото му.
Тя примигна изненадано.
То бе толкова меко — като мъхесто кадифе. Какво невероятно откритие! Тя моментално го захапа.
— Недей! Трябва да…
— Не, чакай малко. Искам просто да проверя нещо тук.
Той се изсмя, но когато тя спря да гризе ухото му, за да го погъделичка с връхчето на езика си, реши да сложи край на играта й, като се отдръпна от нея.
— Говоря сериозно. Не искам да те заболи. Трябва да си починем. Ти трябва да си починеш.
— Е, щом настояваш — тя въздъхна натъжено.
— Настоявам — той целуна главата й. — Искам да си добре отпочинала за онова, което съм ти измислил за сутринта.
— Щом настояваш — повтори тя с примирение в гласа и въздъхна дълбоко. — Нали не искаме да се престараеш в първия си ден — сърдито добави.
Той се усмихна и закачливо подръпна ухото й.
— Наистина не искаме.
— Добре тогава — тя отново въздъхна драматично и се сгуши във възглавницата, сякаш се готвеше да спи. — Но утре очаквам от теб по-добро представяне.
— О, ще го имаш — сластно изръмжа той.
— Ех, само обещания…
— Ммм — широката му длан обхвана главата й и той я придърпа по-плътно до себе си.
— От теб се получава поне идеална възглавница — прозя се тя.
И наистина гласът й вече звучеше сънено. Той бе доволен, че я накара да поспрат. Е, не всички части на тялото му бяха доволни. Поразмърда се, за да облекчи малко напрежението си.
Не след дълго усети по гърдите си спокойното й дишане. Тя вече спеше дълбоко. Той я погледна, легнала морно в прегръдките му. Милата му, сладка Хлое. Как можа да заслужи това?
Когато разбра, че не е била с друг мъж, Джон почувства как в него се надига нещо като благодарност. Но знаеше, че няма право на подобни чувства. Не и при неговото минало.
Всичко това бе далеч по-сложно, отколкото бе предполагал отначало.
Той се загледа в нежния профил, който вероятно би могъл да нарисува и със затворени очи. Бе се запечатал в съзнанието му още когато бе на шестнадесет години. В онзи ден — в деня, когато я срещна — той започна и да се тревожи за нея.
И ето че все още го правеше!
За миг дори се зачуди над този абсурд: достатъчно е само веднъж да приемеш това отношение, и то си остава за цял живот — той бе личният рицар на Хлое. При тази мисъл изсумтя.
Тази нощ тя бе надминала всичко, за което един мъж би могло да мечтае — чувствена, всеотдайна, пламенна и… доверчива.
И именно това го безпокоеше най-много — нейната доверчивост.
Защо му вярва толкова? Колко пъти й бе повтарял, че никога не бива да се доверява на който и да е мъж за това. Но, разбира се, не бе имал предвид себе си — самият той никога не би я излъгал. Просто не можеше да го стори.
И все пак тя би трябвало да е по-разумна.
Безкрайно внимателно той опипа голямата подутина на темето си, а очите му се присвиха. Да, наистина, но когато й бе давал тези съвети, въобще не бе предполагал, че той ще е човекът, който…
А какво точно си мислеше тогава, Джон?
Това бе големият проблем. Той нито за миг не бе помислил за бъдещето, за нейното или за своето.
И ето че то вече бе тук. Те бяха женени и имаше известни условия, с които трябваше да се съобразяват. Условията на тяхното споразумение. Той трябваше да сподели с нея знанията и уменията си в областта на секса, за да може тя да води същия живот като него.
За да може да търси други мъже, с които…!
В него се надигна един глас — чисто мъжки, собственически, досега оставал нечут — но вече прекалено силен, за да го пренебрегва.