— Как те измъкна изпод носа на войниците, Зу-зу? Сигурен съм, че е имало десетки стражи — обади се Морис, който до този момент не бе проронил и думичка.
— Бяха цял батальон! Но трябваше да видите храбростта му, Морис. Той бе направо невероятен! През живота си не съм виждала толкова умел фехтувач! Бих могла да го наблюдавам цял следобед.
— Стига над главата ви да не се извисява някаква си там гилотина, предполагам — сухо вметна Джон.
— Джон! — извика Хлое укорително.
Зу-зу заканително поклати пръст към него.
— Започва да става немирен, а точно това особено ми допада — и при тези думи тя му се усмихна ужасно кокетно.
Съвсем по навик Джон лениво й намигна.
А погледът на Хлое моментално зашари между двамата.
Графиня Замбо и без това все оглеждаше съпруга й още когато го зърна преди около час. Първо, Хлое бе решила, че погледите й не крият умисъл. В края на краищата, повечето жени зяпваха Джон моментално — освен невероятния си външен вид, той притежаваше и някаква невидима аура, която очевидно въздействаше върху подсъзнанието им.
Но сега, когато се позамисли, тя разбра, че Замбо е доста заинтригувана и планира поредното си завоевание.
Не и на моя съпруг! Раздразнена, че Джон й бе намигнал, Хлое сега му обърна гръб.
Това бе забелязано от Джон, който остана доста озадачен защо ли Хлое така внезапно му се разсърди. Самият той дори не бе забелязал, че е намигнал на графинята — дотолкова автоматично го бе сторил. А и мислите му бяха изцяло заети от трудния въпрос, как по-скоро да занесе жена си до спалнята.
Почувства се неудобно на мястото си и се размърда.
Изумрудените му очи се приковаха в сочната й долна устна. Споменът за усещането при ласките на тези пълни устни по някои части на тялото му сега завладя съзнанието му и порази три от петте му сетива наведнъж.
И той отново промени позата си.
— Удивителна история, Зу-зу. Знаете ли, в Лондон говорят само за този мъж — Пърси млъкна, колкото да отпие от чая си.
— Впрочем къде са отишли всички? — Джон огледа стаята, тъй като едва сега бе забелязал отсъствието от дома му на онази тълпа, наречена каймака на града.
Пърси го зяпна изумено.
— Да не би да твърдиш, че не си чул врявата вчера, когато всички се изметоха оттук, Джон?
Последва кратка пауза, изпълнена със смутено мълчание.
— Не, сигурно не си чул нищичко.
Фактът, че виконтът е бил толкова зает със съпругата си, та дори не е забелязал шума от десетки карети, изкарани и приготвяни за път, както и от масовото преселение на огромно множество народ, говореше красноречиво за достойнствата и очарованието на лейди Секстън.
Пърси се опита да позамаже гафа, който току-що бе предизвикал, като побърза да върне разговора към Черната роза.
— Казват, че бил страхотно дързък, смеел се в лицето на онези пролетарии, докато отмъквал аристократите изпод носовете им. Но естествено ние би трябвало да приемаме тези истории cut grano salis, с щипка сол.
— Аз пък казвам, че е безкрайно очарователен, скъпи — Зу-зу очевидно бе доста пристрастна в мнението си относно мъжа, спасил живота й. — Дължа му всичко. Всичко!
И вероятно му го е отдала, каза си Джон, отегчен от навика на тази жена да се превъзнася при всяко изречение, което се отрони от устата й.
— Аз пък написах едно стихче за него. Искате ли да го чуете, Зу-зу? — Пърси буквално се изкикоти.
— О, да, с огромно удоволствие! — Тя се пресегна и си взе бонбон от масичката до нея.
— Да, моля ви, сър Пърси, кажете го пак! — Хлое плесна с ръце.
Гръм и мълнии! Джон скърцаше със зъби от яд. Само не и това!
С благоговейно изражение Пърси се изправи и застана точно в средата на стаята, така че, докато рецитира, нито един поглед да не може да се отклони от него, без той да забележи.
После прочисти шумно гърлото си. И то три пъти.
Всички шумно аплодираха забавната глупост.
Разбира се, без Джон, който седеше с каменно изражение.
— Благодаря, благодаря! — Пърси сияеше и раздаваше въздушни целувки на всички присъстващи.
Джон простена. Боже, спести ми това!
Той се наведе, за да прошепне на Хлое:
— Хайде да се качим горе, миличка. Тук ужасно се отегчавам, а се сещам за много по-интересни неща, които можем да правим двамата.
Хлое извърна глава, като едва не го удари по носа.
— Всички останали се забавляваме, Джон. Може би, ако продължиш да намигаш на графиня Замбо, няма да се отегчаваш толкова.