Пърси го огледа през лорнета си.
— Много правилно, добри ми човече. Докато има живот, има надежда.
Добре казано, но Дитер отново бе заспал.
Джон си мърмореше нещо под носа, докато вървеше обратно към къщата.
Тъкмо когато бе намерил сгоден момент да се извини и да измъкне жена си обратно към спалнята, Пърси го бе притиснал в ъгъла с молбата да го придружи на кратка разходка в градината, за да обсъди с него въпрос от много личен характер и жизненоважно значение.
Джон не можеше да откаже на молбата му, формулирана по този начин. Колкото и да му се искаше да остане насаме с Хлое, той бе принуден да придружи Пърси.
Те повървяха чак до далечното езерце. За Джон разходката бе отвратително дълга и досадна, изпитваше почти болезнено желание да е със съпругата си.
Пърси все дърдореше за това и за онова, докато най-накрая Джон се видя принуден да го попита направо:
— Е, какъв е този жизненоважен въпрос, по който искаш да поговорим?
Сър Сесил-Базил извади кърпичката от джоба си, за да подсуши потното си чело. После, като прочисти гърло, той прикова погледа си върху плискащата се вода на езерцето, явно смутен да погледне Джон в очите.
Нужни му бяха няколко секунди, за да успее да заговори. И когато най-сетне го направи, дрезгаво и едва чуто прошепна:
— Какво мислиш за испанската муха?
Джон примигна слисан.
— Моля?
Пърси прочисти отново гърлото си.
— Казах, какво мислиш за испанската муха?
От всички възможни въпроси Джон най-малко очакваше нещо подобно!
— Ами, аз… — какво трябваше да каже? — Чувал съм, че някои предпочитали абсент7.
— Абсент? Какво общо има абсентът с това? — Пърси направи гримаса. — Отвратително на вид вещество. Даже чух, че слагали в него и пелин! Но ти ми кажи какво мислиш за испанската муха, Джон?
— Смяташ да пробваш ли?
— Нали няма да кажеш на никого?
— Разбира се, но…
Пърси въздъхна с облекчение.
— Знаех си, че на теб може да се разчита, Джон. И така, какво мислиш?
— Е, сам трябва да решиш, изборът е твой, разбира се. Аз лично предпочитам естествения подход.
— Да, но напоследък е толкова отегчително — той размаха кърпичката си. Джон почувства как облак одеколонни изпарения погъделичка носа му и почти го засърбя.
— Не е задължително да е скучно. Човек може да измисли толкова много начини да поразведри малко…
— Пробвал съм всичко. Трябва ми нещо ново, нещо стимулиращо.
— Рисковано е, Пърси. Не се знае какви трайни последствия може да предизвика това.
Пърси въздъхна.
— Да, знам. И освен това репутацията ми в това отношение е неопетнена. Мразя да рискувам.
Неопетнена репутация? С жените? Джон погледна контето, невярващ на очите си. Пърси явно бе легендарен герой в собствените си очи.
— Вкусовете на дамите са непредсказуеми — ироничният му отговор почти се изгуби някъде между многобройните пластове дантели в облеклото му.
— Проблемът е друг, Секстън. Мислиш ли, че е прекалено дръзко да опитам?
— А какво казва въпросната дама?
— Въпросната дама? — Пърси явно бе объркан. — Каква дама?
— Тази, с която смяташ да използваш това нещо — млъкна и се втренчи изумено в Пърси. — Дама е, нали?
— Нищо подобно!
Очите на Джон се разшириха от слисване. Той отстъпи назад. И то на две стъпки.
— Смятам да го изпробвам върху себе си. Защо ми е карам някоя дама?
На това Джон вече въобще не знаеше какво да отвърне. Пърси се оказваше далеч по-странен, отколкото бе очаквал.
— Смятам, че много ще отива на тена ми. Освен това вярвам, че скоро ще е последен вик на модата. А аз винаги съм обичал да бъда в авангарда, нали знаеш.
Ще отива на тена му? Лорд Секстън разтърси глава опитвайки се да проясни мислите си.
— За какво точно говориш, Пърси?
— Казах ти, за испанската муха — онзи тъмнозелен цвят! Видях го вече на няколко витрини. Струва ми се, че точно той ще излезе на мода.
На Джон му причерня.
— Нима ме повика тук, за да обсъждаме един… един оттенък на зеленото?! Това ли бил въпросът от много личен характер и жизненоважно значение? — без да чака отговор, прогърмя той. — На тебе ясно ли ти е, че зарязах жена си само за да дойда тук?
— Успокой се, Джон. Като се позамислиш, ще разбереш, че модата е наистина жизненоважен въпрос.
Тази забележка бе последвана от порой подбрани ругатни.
Джон се завъртя на пета и се запъти право към къщата.
Сър Пърси наблюдаваше отдалечаването му с безкраен интерес.
7
Абсент — горчива зелена алкохолна напитка, която се приготвя с пелин и други билки. — Б.пр.