Джон се пресегна и опита внимателно да освободи косата си. Отне му доста време, но най-сетне успя да се измъкне. Равносметката бе липса на няколко златисти кичура, които останаха да висят от пръстите й като боен трофей.
Разтривайки внимателно кожата на главата си, той се изтегна по гръб до нея.
Ама че агънце. Едва не го скалпира! Отново потърка главата си, като този път ръката му се плъзна и към тила, за да опипа внимателно голямата подутина там. Вече се бе посмалила и сякаш не го болеше толкова…
Прас!
Опакото на ръката й се стовари точно върху окото му.
Той се постара да остане абсолютно неподвижен, докато непоносимата болка попремине.
След това отново се зае да премества мъничката й китка, хванал я внимателно с палеца и показалеца си. После сложи ръката й върху леглото между двама им.
И чак тогава я пусна. Болеше го вече на толкова много места, че направо им загуби бройката. А болката там, под кръста му, сякаш бе най-лоша. И всички тези болежки бяха причинени от неговата малка гълъбица.
— По дяволите! — ето че вече чувстваше как окото му се подува.
Но вместо да се събуди, тази дива котка се извърна удобно настрани и се сгуши на топло до тялото му. Ноздрите му се разшириха.
Охо, ще спинкаме, така ли? Чудесно, щом иска. Но той в никакъв случай няма да й позволи отново да го малтретира по подобен начин.
Джон се обърна настрани и се намести колкото може по-близо до нея. Като обви крака около нейните, той здраво я прегърна, за да е сигурен, че това сладурче е обезвредено за известно време.
Така. Сега трябва вече да е в безопасност.
И като намести брадичка върху рамото й, той скоро заспа.
Събуди се от ожесточените й опити да се измъкне.
— Пусни ме! Не мога да помръдна!
— Това е целта — провлечено издума той, все още сънен.
— Какво значи това? — тя отново се задърпа.
Той я освободи и се прозя.
Хлое моментално се обърна с лице към него.
— Защо си ме… А, какво ти е на окото? — ахна тя. — Цялото е синьо и подуто.
Той я погледна с каменно изражение.
Пръстите й внимателно попипаха скулата му и подутата част около окото му. От лицето й струеше нежна загриженост.
— Как стана това?
— Ти… — забелязал искреното й състрадание, той се спря. Вместо да каже истината, реши да измисли галантна лъжа: — Блъснах се в една врата.
— Трябва да бъдеш по-внимателен, Джон! — тя обхвана с дланта си подутото място. — Трябва да внимаваш какво правиш.
Ако бе внимавал повече, сигурно щеше да е направо нокаутиран.
Той й се усмихна накриво.
— Имам добро извинение. Мислех си за теб, миличка.
Тя застина насред жеста си, за да го огледа.
— Наистина ли?
— Мм-хмм — той улови ръката, която тя бе положила върху лицето му, и целуна средата на дланта й. Горещият му език описа малко кръгче върху нея.
Хлое почувства ефекта на действията му като горещи тръпки, които пробягаха по цялото й тяло, чак до петите.
— И какво… си мислеше за мен? — тя подканващо вдигна устни към неговите.
— Припомнях си какъв е вкусът ти.
Устата му плени нейната в смазваща целувка. Тя отново се озова притисната силно в прегръдката му, но този път се заизвива от удоволствие.
— Припомнях си какво е да те докосвам…
Ръцете му запълзяха по тялото й, нежно проследявайки извивките на формите й.
— И не видя вратата? — тя го целуна, преди той да успее да отговори.
Той хвана задничето й в дланите си и я потърка о себе си. Тънката материя на нощничката въобще не й пречеше да усети колко твърд е членът му.
— Дори и не я почувствах, котенце.
Тя нежно измърка.
Джон с едно движение съблече нощницата й през главата и я хвърли през рамо назад. При дадените обстоятелства той сметна, че сигурно ще му бъде простено разкрасяването на историята за синината му. Особено като се има предвид колко благородни са мотивите му.
Толкова благородни, колкото можеха да бъдат мотивите на един изпечен прелъстител.
ГЛАВА ОСМА
ЕДНО ИНТЕРЕСНО СЪВПАДЕНИЕ
Тази вечер те така и не успяха да слязат за вечеря.
Графинята предвидливо бе наредила да им занесат в спалнята една лека студена закуска.
Хлое се усмихна, когато забеляза китката розмарин, оставена от баба й на подноса. Розмаринът бе символ на приятелството, любовта и верността. По традиция се използваше при сватбени церемонии, но в случая явно й подсказваше нещо.
Баба й изпращаше тайно съобщение да продължава по поетия курс, тъй като наградата си струва усилията.
Значи разбира всичко. И напълно подкрепя избора на внучката си. В този момент Хлое почувства ясно, както никога досега, колко силно обича баба си.