Забелязал умисленото й изражение, Джон повдигна брадичката й с пръст.
— Какво има?
— Нищо — с колеблива усмивка Хлое се изправи на пръсти, за да целуне лекичко устните му. Ръката му се обви около раменете й и той настойчиво удължи целувката им. Вече се любеха часове наред, но той все не можеше да й се насити.
Хлое се насили да се откъсне от него.
— Искам да се изкъпя, преди да вечеряме, Джон. Имаш ли нещо против да ме изчакаш?
— Съвсем не. Всъщност ще им кажа да донесат още вода. Сто на сто ще ни трябва повече — рече той с насмешливо провлечен глас.
Вярно. Този мъж сякаш никога нямаше да спре да я люби. Не че тя се оплакваше от това. Въпреки че Хлое нямаше база за сравнение, за да прецени какво би могло да означава енергията му, все пак й се струваше доста окуражителен знак. Само един тлеещ поглед на изумрудените му очи, проблеснал изпод онези гъсти тъмни мигли, бе съвсем достатъчен да я накара да се чувства като апетитна порция деликатесно месо, специално приготвена за него. Никога през живота си не бе изпитвала такова удоволствие!
До този момент Джон пределно ясно бе доказал качествата си на експерт.
Всъщност опияняваше я не толкова това, което той правеше — на практика те едва сега навлизаха в тази област на познанията му, — колкото това, как го прави. Имаше нещо неописуемо чувствено в Джон. Той притежаваше способността напълно да се потопи в усещането на мига.
Припомняйки си как я докосваше, как се движеше в нея, тя вече отново го желаеше. Обожаваше усещането, когато той е в нея. Силен, и все пак нежен; властен, и все пак готов да бъде направляван.
И сега бе съвсем прав — наистина щеше да им трябва още вода.
Хлое кимна в знак на съгласие.
— Защо просто не им кажеш да донесат цяло корито с гореща вода? — съвсем сериозно попита тя.
Джон отметна глава назад и се запревива от смях.
— Да, и това ми мина през ума.
Веднага щом ваната бе напълнена, Хлое доволно се потопи в димящата топла вода. Разни мускулчета, за които досега не бе имала и представа, сега я наболяваха — но болката бе наистина приятна.
— Ах, прекрасно е — тя облегна глава на ръба на ваната.
— Искаш ли да ти помогна?
— Да ми помогнеш? За какво?
— Да се изкъпеш — той я гледаше през спуснати клепачи и с изражението на човек, току-що открил съкровище, най-неочаквано станало негова собственост.
Хлое не бе сигурна дали този поглед й харесва.
— Стига, как така ще ми помагаш да се изкъпя?
Предпазливият й въпрос го развесели.
— Ето така…
Той взе уханния сапун, оставен до ваната. Вдъхна дълбоко лекия му аромат на цветя. Бе същият като на парфюма й, а той особено харесваше това ухание.
Вече всеки път, когато доловеше тази миризма, тя му припомняше невероятното усещане, когато за първи път бе в нея. И не само за първия път. За всеки път.
— Цяла вечер ли ще стоиш там и ще душиш сапуна ми, или смяташ вече да ми покажеш какво имаш предвид? — закачливо подвикна тя от ваната.
Той я погледна, повдигнал едната си вежда.
— Имай търпение, Хлое. Вече започвам.
Коленичи до нея, намокри сапуна и хубавичко го разпени между дланите си. Хлое затвори очи, докато чакаше следващите му действия. А той явно съвсем не бързаше да…
Големите му насапунисани ръце започнаха бавно да обтриват раменете и гърдите й, като особено се стараеха за последните. Хлое чувстваше как всеки път, докато я сапунисва и изплаква, връхчетата на пръстите му се плъзват лекичко около зърната й.
— Ах…
— Харесва ти, нали?
Все още със затворени очи, тя отвърна с въпрос:
— Как позна?
Два пръста се плъзнаха по едната й гърда и като стигнаха до зърното й, вече твърдо като камъче, го стиснаха като в ножица. Болезнено силно при това.
Хлое моментално се изправи във водата.
— Джон!
Той се засмя приглушено.
— По-полека, миличка. Не мисли, че съм свършил.
А тя точно от това се опасяваше.
Той продължи усърдно да я къпе, като плъзна сапунените си ръце надолу до кръста й и още по-надолу по извивката на ханша й. После поспря, колкото отново да натърка със сапун ръцете си, и тогава изми и двата й крака от горната част на бедрата й, чак до пръстите на стъпалата.
— Имаш прелестни крака, Хлое — внезапно гласът му бе станал някак дрезгав. Чувствен.
— Нима? — тя вдигна хубавичкото си краче във въздуха, за да разбере какво толкова е прелестното в него. Е, прилича й на съвсем обикновен крак. Тя сви рамене. Каквото и да е открил в него, то бе накарало гласа му да се снижи с няколко тона. Понякога мъжете наистина се държат много странно.
— Твоите крака са много по-хубави, Джон — тя заразглежда мускулестите очертания на краката му, от бедрата до прасците. Изглеждаха невероятно силни. — Обзалагам се, че можеш да яздиш цял ден, без да се умориш.