Выбрать главу

Той хвана с два пръста върха на носа си. На бузите му хлътнаха две дълбоки бразди, когато се ухили широко и разтърси глава.

— Маймунке, ти си направо уникална!

— Защо? — тя го погледна съвсем объркано.

— Няма значение — Джон целуна върха на носа й.

— О! — виолетовите й очи се разшириха, когато внезапно схвана двусмислицата в собствената й невинна забележка, а и в същото време почувства как сапунената му ръка се плъзва между бедрата й.

На лицето му се появи дълбока трапчинка.

— Ммм-хмм.

Пръстът му игриво помръдваше между скритите й гънки. Хлое се чувстваше унизена.

— Джон, недей!

— Просто те къпя, миличка — той я погледна невинно, което още повече я вбеси.

Тя го сграбчи за китката.

— Не е вярно! Играеш си и няма да го позволя!

— Няма да позволиш какво? — попита той многозначително, като продължаваше да я гъделичка.

Тя нацупи устни.

— Добре тогава, но помни само едно: смятам да ти върна услугата, ето защо след малко ти ще бъдеш изкъпан. Затова много внимавай какво правиш, всичко ще ти се върне тъпкано!

Той се ухили доволно.

— Това да не беше заплаха?

Хлое го замери с една мокра тривка, която той парира още във въздуха.

С интимно приглушен глас той се наведе към нея и каза:

— Позволи ми да ти дам един съвет. Когато искаш да заплашиш някого, необходимо е да споменеш нещо, което той няма да приеме на драго сърце.

И се разсмя с цяло гърло, развеселен от изненаданото й и доста нацупено изражение.

— Край! Аз приключих с банята — тя се изправи във ваната, а от тялото й се стичаха струйки вода. Погледът на Джон я обходи от главата до петите и в очите му проблесна ново желание.

— Нека те избърша.

И още преди тя да успее да откаже, той я зави в един сух чаршаф, а ръката му старателно започна да подсушава особено мокрите места по тялото й.

— Достатъчно! — тя се отдръпна от него и протегна ръка към следващата кофа гореща вода. — Твой ред е.

Той отстъпи назад.

— Нали не смяташ да ме залееш с тази кофа, миличка?

— Разбира се, че не. Това е за ваната — тя му се усмихна благосклонно.

Много внимателно и без да я изпуска из очи, той стъпи във ваната. После седна, като старателно намести едрото си тяло в тясното пространство.

— Така, сега да видим…

Пляс!

Той изчака водата да се оттече от лицето му. И тогава се пресегна да я хване.

Хлое едновременно се превиваше от смях и пищеше:

— Не! Да не си посмял!

— Забравил съм да измия косата ти. Я ела тук, милейди! — той рязко я издърпа във ваната и я просна върху скута си.

— Джон, не ме мокри отново!

Белите му зъби проблеснаха в дяволита усмивка.

— О, едва ли точно това имаш предвид, морковче.

Хлое стана червена като косата си.

— Mon Dieu, наистина си ужасен!

Той примигна невинно като ангелче.

— Кой, аз? Ужасен? Съвсем не! — лененият чаршаф, увит около тялото й, бе издърпан и захвърлен през рамото му право на килима.

— Сега вече се ядосах! Гладна съм и искам да…

Пляс!

Тя почака струйките вода да се стекат по лицето й. Дългите кичури мокра коса бяха залепнали по гърба й.

— Ще си платиш за това! — тя пъргаво грабна ароматния сапун и се нахвърли върху него. Като го въртеше насам-натам като някакво миниатюрно оръжие, тя се зае да го сапунисва от главата до петите, съвсем безразборно, оставяше навсякъде вълма бели мехурчета.

Джон се смееше прекалено силно, за да може да я спре. И вече ухаеше на пролетни цветя.

Тя дори нападна и косата му, като я затърка ожесточено със сапуна, докато кичурите му щръкнаха във всички възможни посоки.

— Ето на! Сега сигурно ще се позамислиш, преди… — тя се поспря, за да огледа творението си. Джон имаше сапунена шапка, сапунена брада и сапунени гърди. Хлое покри уста с ръката си.

Той изпърха с мигли срещу нея. И тя прихна в звънък смях.

Джон се разсмя заедно с нея. Като улови брадичката й с насапунения си пръст, той приближи устата й към неговата в една мокра целувка. В същото време другата му ръка лекичко разтриваше задната част на главата й.

Или поне така изглеждаше.

Когато я пусна, той се облегна назад, за да огледа своето собствено произведение на изкуството. На главата на Хлое се мъдреше нещо като шапчица от пяна.

— Желаете ли и едно перце за новата си шапка, мадам?

В отговор тя се изплези.

Силните му пръсти се промъкнаха през мократа й коса и я притеглиха по-близо до него.