— Какво си сторила със себе си?
Хлое сви обидено устни. Не на такава реакцията се надяваше.
— Какво имаш предвид, Джон? И моментално скрий това мечешки намръщено изражение!
Мечешки намръщено? Хлое винаги успяваше да преобърне фразите по такъв странен начин. Струваше му се, че тя не осъзнава как вечно измисля разни съмнителни сравнения с животни особено когато му е ядосана за нещо. Опитите й, да го категоризира, тогава му се струваха направо очарователни. А и той си имаше собствена тактика, при това много успешна, да я дразни.
Сега устните му лекичко помръднаха.
Само за миг.
— Вече пораснах, Джон, ако все още не си го забелязал! — виолетовите й очи хвърляха мълнии.
Да. Имаше огън в това момиче, и то какъв!
Пряко волята си, той бавно се ухили.
— Охо, забелязах го — провлачено отвърна. Неразбрала скрития смисъл, Хлое почувства как лицето й разцъфва в доволна усмивка.
— Въпросът е, колко ли проблеми ще ми създаде това? — Той почеса брадичката си по начин, който се стори на Хлое непоносимо арогантен. Усмивката се изпари от лицето й.
Тя смръщи тънките си вежди.
Ето накъде биел този негодник! Пак си въобразява, че ще играе старата роля на многострадалния отговорен наставник. Само че аз не съм на това мнение, виконте!
По някаква причина Джон винаги се бе смятал отговорен за нея. Защо го правеше, бе мистерия за всички, включително и за Хлое. Никой никога по никакъв начин не му бе подсказал, че би трябвало да се чувства така. Но мистерия или не, тя не изпитваше никакви угризения да използва тази негова необяснима приумица в своя полза.
И сега произнесе думите, за които знаеше със сигурност, че ще го вбесят.
— Това пък какво общо има с теб?
Джон я погледна подозрително, а зелените му очи лекичко се присвиха.
— Да разбирам ли, че нямаш намерение да намесваш и мен, когато решиш да забъркаш някоя каша? А това, доколкото те познавам, сигурно ще е след… хм, да кажем, час и петнадесет минути?
Хлое преглътна. Всъщност наистина точно след толкова време тя смяташе да заложи капана си за него. Странно, колко добре я познава той!
— Какво има, Зайо Байо? Да не си прехапа езика? — подразни я плътният му глас.
Ъгълчетата на пълните й устни увиснаха обезсърчено, когато чу глупавото обръщение. А то бе само едно от многото, с които обичаше да я дразни. Бе свикнал да я нарича с какви ли не имена. А тя така и не можеше да разбере защо.
— Престани да ме наричаш Зайо Байо! Никой не говори така, Джон. В края на краищата, аз вече съм жена!
Джон вдигна поглед към тавана, след което го отправи с присмехулно изражение към Хлое.
— О, нима?
Тя кимна, а сочните й устни се извиха в загадъчна полуусмивка.
Джон не искаше да повярва на онова, което си помисли. Той наведе лице към нейното.
— А би ли ми казала, ако обичаш, какво точно си правила в Щатите, та толкова си се променила? — присмехулните нотки в гласа му съвсем не успяха да скрият искрите, които хвърляха очите му.
Хлое го виждаше за първи път такъв.
Тя отстъпи крачка и едва не политна надолу по стълбите. Силната му ръка се стрелна към нея, за да възвърне равновесието й. Но после той не пусна лакътя й, а я притегли по-близо.
— Чакам отговор.
Хлое отметна глава и се освободи.
— Не се прави на важен жабокряк! Не е твоя работа какво съм правила!
Важен жабокряк почти не стигна до съзнанието му, тъй като отговорът й, или по-скоро липсата на такъв, му бе предостатъчен. Смарагдовият му поглед остана в очите й сякаш цяла вечност.
Много добре, нека предполага най-лошото! Този непредвиден резултат идеално пасваше на плановете й. Тя се постара да си внуши, че лекото проблясване в лявото му око е игра на светлината. Но нали не бе наранила по някакъв начин чувствата му?
Глупости!
С нежна усмивка Хлое се повдигна на пръсти и го потупа по бузата. При тази близост тя успя да долови чистия аромат на косата му. Той винаги й напомняше на поляна с детелини.
— Пред очите ми имаше чудесен пример — умишлено го подразни тя, но с най-нежния възможен глас.
Противно на очакванията й Джон трепна и светкавично я сграбчи за китката, като я притегли плътно към себе си. Този път тя бе съвсем сигурна, че в погледа му се криеха истински чувства.
— Какво искаш да кажеш? — изсъска той през зъби.
Тя наведе глава назад и приближи устни към брадичката му, за да долови той топлия й дъх.
— Дори и там, в Щатите, чух за твоите жени, Джон.
Думите й го изненадаха. За момент той се поколеба.