Джон промълви нещо почти неразбираемо, нещо, което просто звучеше еротично и чувствено. Нещо, което означаваше желание.
Той притисна с длани задничето й и го притегли към себе си, сякаш за да улови по — здраво това специално преживяване и да го запази само за двама им.
Между гънките й се плъзна един копринен мъжки език.
Хлое извика от изумителното усещане.
Той я притисна дори още по-силно към себе си и се плъзна в нея. После поспря. И пак я близна. Отново пауза. И отново…
Хлое стискаше здраво широките му рамене и просто не можеше да повярва, че изпитва подобно нещо, че той е способен да й достави такова удоволствие.
Той плъзгаше езика си в нея и го отдръпваше, за да близне някаква скрита част, която бе твърда и пулсираше. Пръстите й се заровиха в гъстата му коса и яростно стиснаха коприната му в малкия си юмрук.
Той сякаш се бе изгубил за реалността, притискаше я силно към лицето си, сякаш искаше да се удави в уханието й, в усещането, във вкуса. Дотолкова се бе потопил в насладата, че сякаш въобще не чуваше стоновете й, воплите й на неудържима наслада.
Той просто я любеше с устни.
И именно в този миг Хлое действително разбра защо е бил наречен Лорд Секс. Джон бе свикнал изцяло да се отдава на физическата наслада. Всяка капчица чувствителност, която притежаваше този мъж, биваше насочена към сексуалните му действия. Той бе неудържимо всеотдаен в чувствеността си.
Езикът му танцуваше по нея бавно, равномерно. Тя извика името му с цялата страст, която той събуждаше у нея, но викът й само ускори ритъма на странния му танц. Джон не спираше нито за миг невероятните ласки. Струваше й се, че вече не може да си поема дъх от възбуда. Стенеше гласно.
Той лекичко допря зъбите си до нея и тя отново извика името му.
Отговорът му бе безмълвен, той просто я притисна по-силно към устните си и езикът му се промъкна в нея. Когато почувства как тя потръпва около него, той простена.
Вибрациите на възклицанието му още повече засилиха удивителното усещане. Заляха я бурни вълни и тя се почувства така, сякаш е водопад, изливащ се над стръмна пропаст.
— Сладко е, сладко — изръмжа той, заровил лице в омайната есенция.
Вълните все още я разтърсваха, а той сякаш бе решил да изцеди от нея и последните тръпки.
Хлое отметна глава назад. Ръцете й безволно се отпуснаха върху главата му. Струваше й се, че не може да ги помръдне. Тя отвори очи към луната и небето над тях. Облаците протягаха бели пръсти върху мастиленочерния небосклон като вълшебни подканващи пипала.
Какво съвършенство, помисли си тя. Безкрайно съвършенство.
Щеше да помни тази нощ до последния си дъх. Тя завинаги се бе запечатала в съзнанието й. Една изпълнена с призрачни светлосенки картина на нейната душа.
Движенията на Джон стихнаха до някое леко близване от време на време. Той зарови лице в нея, а ръцете му се обвиха около кръста й. Не искаше да я пусне. Никога.
Никога досега Джон не бе изпитвал нещо подобно това.
Не знаеше точно какво е станало с него, но знаеше, че е нещо много важно. Щом връхчето на езика му вкуси първите капчици роса от тялото й, той сякаш потъна в нереален свят. Горещи тръпки препускаха из тялото му. Отново се бе почувствал като умиращ от глад човек, пред когото е постлана изобилна трапеза.
Какво ставаше с него?
Каквото и да бе, то ставаше все по-страшно — или по-хубаво, стига човек да го погледне от друга страна. Както и преди, колкото повече получаваше, толкова повече желаеше да получи.
И това вече започваше да го тревожи.
И все пак нямаше причина за безпокойство. Тя бе тук, с него, и бе негова жена, така че, нямаше причина…
Но защо тогава е толкова неспокоен?
От първата нощ на брака им той бе започнал да се ужасява от вероятността да загуби приятелството й заради настъпилата интимност. И това опасение не бе стихнало. Угрижената мисъл все още бе с него, просто вниманието му значително се бе изместило. Сега грижите му имаха нова посока и друго звучене.
Страстта му към нея вече го надвиваше.
И нещо повече, още от мига, в който я целуна за първи път… Не. Защо да се лъже? Може да бъде честен поне пред себе си. Винаги е знаел, че никога няма да се съгласи да я сподели с друг.
А защо тогава я остави да вярва, че ще го стори?
Някакъв глас се обади дълбоко в него: За да можеш да се ожениш за нея.
Тази обезпокоителна мисъл отекна в главата му.
Вярно е. Той се ожени за нея под лъжлив предлог. Искаше я само за себе си. А как би могъл да й съобщи това?
Тя може би няма да хареса тази идея — особено като се има предвид, че се бе спазарила с него да запази свободата си.