По дяволите!
Лейди Секстън принадлежи на лорд Секстън и никой освен него няма дори да я докосне с пръст!
Тя просто ще трябва да свикне…
Ами той?
Щеше ли и той да се откаже от стария си начин на живот? Тогава го осени странно прозрение. Вече и пет пари не даваше за другите жени.
Въобще не го интересуваха.
Не и в сравнение с това, което тя…
Той внезапно вдигна поглед към нея, а по лицето му бе изписано удивление. Вече не го интересуваше миналото му! Това бе животът, който истински желаеше! Животът в Chacun a Son Gout.
— Какво има? — Хлое приглади косата отстрани на лицето му.
— Аз… — той просто не знаеше какво да каже. Какво можеше да каже? Че изведнъж е решил да се отметне от условията на тяхното споразумение и да я запази само за себе си? Как ще отвърне тя на това? Какво обяснение би могъл да й даде? Тя направо ще побеснее и ще е права. Подвел я е.
А и самият той не разбираше какво се е случило. Наистина в момента бе нещо повече от объркан. Освен това онова тревожно чувство се бе завърнало и го предупреждаваше да се оттегли навреме.
Нямаше нужда да се притеснява още отсега, разсъждаваше.
Все още и двамата спазваха условията на договора, имаше предостатъчно време да обмисли подробностите. Той дълбоко си пое дъх.
— Нищо — с този отговор той я притегли към себе си и отново зарови лице в тялото й. — Нищо, за което да си струва се тревожиш, морковчето ми.
Хлое също го гушна, но нито за миг не се заблуди от позата му. Познаваше го прекалено добре. Нещо се бе случило с Лорд Секстън. Но какво точно щеше да открие по-късно.
Джон се изправи между краката й и я притегли към себе и с ръце, обгърнали плътно кръста й, той повдигна краката й и ги обви около стройните си бедра, докато устните му трескаво целуваха гърлото й.
Хлое обхвана с ръка силния му врат и го притисна още по-силно към себе си. Членът му се плъзгаше по нея, но без да навлиза в тялото й, с плавни движения, целящи едновременно да я измъчват и да й доставят невероятна наслада.
— Влез в мен, моля те — прошепна тя, сгушила лице в гърдите му.
— Не още.
Той здраво хвана двете полукълба на дупето й и като я приближи още повече към себе си, продължи да се плъзга по нея.
Леко гризна шията й, като не спираше да се движи и да я възбужда още повече. Хлое долови уханието на рози и жасмин, както и собствения си аромат, примесени върху тялото му. Получаваше се богата и възбуждаща комбинация.
Тя с две думи му съобщи за откритието си.
— Зная — отвърна той със сластен глас. — Това съчетание е съвършено.
— Джон… — тя хвана с ръце лицето му и страстно го целуна.
Той галеше гърба й с една ръка, а с другата все още я притискаше към себе си. Сякаш бе готов да останат така винаги, да се люлее напред и назад, като бавно ускорява ритъма.
Два лебеда се плъзнаха по повърхността на езерцето, облени от лунната светлина. И това сякаш бе част от магията на тази вълшебна нощ. Щом ги зърна, Джон повдигна Хлое пред себе си и я обърна така, че и тя да види тази прелестна гледка.
— Те са брачна двойка — прошепна той зад нея, а ръцете му се обвиха около кръста й и той я притисна към себе си.
— Толкова е красиво!
Топлината, която се излъчваше от него, сякаш отпъждаше от тялото й хладния нощен ветрец.
— Да — промълви той, но вече не гледаше лебедите. Гледаше нея — неговата съпруга. Целуна нежно рамото й, а силното му бедро се промъкна между краката й.
— Хвани се за парапета на балкона — тихо й нареди, а интонацията на дрезгавия му глас й подсказа какво е намислил.
От устните й се отрони леко възклицание. Не бе предполагала, че може да се любят и така.
— Ето така ли? — попита тя, а гласът й бе отмалял от изненада.
— О, да, миличка — усмихна се Джон, очарован от прелестната й неопитност.
Твърдият му жезъл се притисна към входа на тялото й. Хлое рязко си пое дъх.
Той лекичко натисна напред. Чувстваше как тя се стяга, бе някак притеснена от новата поза, но не искаше да си го признае.
— Гледай лебедите, любима. Погледни как се плъзгат по водата — при тези думи той лекичко се помръдна напред и навлезе мъничко в тялото й.
Хлое преглътна.
— Те… толкова са красиви.
— Да, и ти си красива!
Още мъничко навътре.
Тя ахна, а мускулите й се стегнаха.
— Отпусни се! Отпусни се…
Той нежно захапа ухото й, за да отклони вниманието й.
— Аз… аз…
Джон реши да подходи по друг начин.
— Виждаш ли колко величествено е това имение, Хлое? То ни принадлежи — всяко дръвче, всяко стръкче трева, всяко цвете. На нас двамата. Всичко си приляга съвършено, като мъж и жена…