И още мъничко навътре.
Тя се бе вкопчила в силните ръце около кръста й.
— Джон!
— Като нас — дъхът му бе горещ и пареше ухото й. Той отново гризна връхчето на меката му възглавничка. — Усещам те толкова приятно, котенце. Ти си съвършена!
Хлое чувстваше как той се опитва да навлезе в нея още по-пълно. Тази поза му позволяваше да достигне наистина голяма дълбочина. И той се плъзна още мъничко напред.
Джон бе много голям мъж, а тя все още изпитваше лека болка заради доскорошната си неопитност в правенето на любов. Изскимтя, а в стона й бяха примесени и объркване, и страстно желание.
— Не се съпротивлявай на усещането — той близна нежната извивка на рамото й. — Ще ти хареса, миличка, ще видиш… Вярваш ли ми?
Хлое прехапа устни и безмълвно кимна с глава. За това, както и за всичко останало, тя му вярваше безмерно. Щом той твърди, че ще й достави удоволствие, значи наистина ще бъде така. И тя се отпусна.
Безусловното и доверие дълбоко го развълнува. Той я прегърна пламенно.
— Ще се плъзна в теб докрай… докъдето мога да стигна. Ще бъдем като лебедите, Хлое, ще се носим заедно…
И той стори точно каквото бе казал. Плъзна се в нея докрай.
Невероятното усещане, когато я изпълни изцяло и за пулсира в нея, отне дъха й. Чувстваше се направо разпъната от него…
— Джон!
Той промълви нещо, а ръката му обхвана брадичката й и я завъртя към лицето му. Наведе глава и прилепи устни до нейните.
— Като лебедите — прошепна до устните й и започна лекичко и плавно да се плъзга напред-назад в нея.
Бялата сова избуха в нощта. Ветрецът разхлаждаше телата им. Те сякаш се бяха слели с нощния пейзаж — част от вълшебството на окъпания в лунни лъчи омагьосан свят.
Лорд Джон я любеше.
Влудяващите движения на тялото му забързаха и станаха по-целеустремени. Той сякаш бе завладян от магията на Chacun a Son Gout. От очарованието на Хлое.
Долепи ханша й до хълбоците си и я прикова в пламенна прегръдка, а движенията му ставаха все по-силни и по-бързи. Той повтаряше името й отново, и отново. Припомняше си вкуса й и вдишваше аромата й, докато отнасяше двама им все по-далеч и по-далеч в забравата.
Хлое знаеше, че никога няма да забрави тази нощ. Никога.
Главата й се облегна назад върху мускулестите му гърди. Едва успяваше да сдържи словата, с които би разкрила истинските си чувства към него. С невероятни усилия тя все пак успя да се възпре. Още не бе дошло времето да го стори, трябваше да чака още дълго време…
Едната му ръка пусна бедрото й, за да прилепи длан към гърдата й, а другата ръка продължаваше да я притиска силно към тялото му. Той лекичко погали розовото зърно. Тази нежна ласка, толкова различна от енергичните движения на тялото му, я накара до болка да закопнее за него.
Как може една жена да желае един мъж толкова силно?
Страстен вопъл се откъсна от гърдите й.
Джон й отвърна с горещи, жадни целувки. Ръката му се отдалечи от гръдта й, за да погали къдравите косъмчета по-надолу. Тя знаеше какво ще стори той. Ръката й сграбчи неговата, за да го спре — щеше да е прекалено много.
— Не, моля те, недей — простена, останала без дъх.
Той не обърна внимание на молбата й и зарови пръсти в гъстите червени къдрици. И откри онова, което търсеше, в кладенче от гъст течен мед.
Пръстът му се завъртя около твърдата пъпчица, а тялото му последва движението в нея, като завъртя бедрата си.
Хлое извика, достигнала до върха, а вятърът отнесе стона й в нощта.
С премерена сила Джон яростно нахлу отново в нея, а дивият му вик повтори като ехо нейния, когато и той достигна до облекчението.
Хлое се отпусна в прегръдката му, останала почти безчувствена. Преживяването я бе обезсилило и физически, и емоционално. Джон я притегли в обятията си и я отнесе обратно в спалнята им.
Когато се наведе, за да я положи на леглото, с изненада видя, че по лицето й има сълзи.
— Какво е това? — попита загрижено, а гласът му все още бе някак пресипнал от собствените му емоции.
— Прелестно е — прошепна тя. — Беше толкова прекрасно!
Очите му се изпълниха със съмнителна влага.
— Да, миличка, така е.
Самият той чувстваше, че не му достигат думи, затова просто легна до нея и покри и двамата с меката завивка. Като не пропусна да я сгуши на сигурно място в прегръдките си.
Това бе най-невероятното изживяване през целия му живот.
И то дълбоко го бе разтревожило.
ГЛАВА ДЕВЕТА
ОБГРАДЕНИ ОТ СМЪРТНИТЕ ГРЕХОВЕ
Няколко дни по-късно, когато Джон минаваше през преддверието на замъка, на входната врата силно се почука. Повдигнал вежди, той застина по средата и се зачуди какви ли нови неприятности са застанали пред прага му. Поне едно нещо бе сигурно относно Chacun a Son Gout — тук никога не беше скучно.