Пърси се поспря на вратата, колкото да отбележи:
— Виждаш ли, Джон? Същия си като Дон Жуан — духовете на френските аристократи вечерят на една маса с теб.
Като се подсмихна лекичко, той махна с ръка към нетърпеливото множество. Горкичките, явно часовете за храна в Chacun a Son Gout им се струваха малко късни в сравнение с онези, с които са свикнали.
— Много забавно, Пърси, няма що! Дано само не вещаят смъртта ми — Джон му смигна и зае мястото си начело на масата.
Пърси вдигна лорнета си, за да огледа внимателно виконта.
— Има всякакви видове смърт, скъпи ми приятелю. На бас, че е така — като се ухили на някаква негова си мисъл, Пърси седна на своето място до графиня Замбо, която пък бе успяла да се настани точно отдясно на Джон.
Джон огледа критично масата и забеляза, че братята Сендреак са вече изкъпани, преоблечени и с пухкави опашки. На двама от тях по едно око бе насинено, а само допреди два часа не изглеждаха така. Странно.
Той забеляза също така и няколко от собствените си дрехи, облечени от по-младите мъже. Стояха им доста зле. Срещу тях, от другата страна на масата, Дитер бе облякъл отново златната му жилетка. А вуйчо му в далечния й край се бе нагиздил с нова риза под тъмното си сако.
Но това е моята риза с цвят на слонова кост!
А той все се чудеше къде ли изчезват дрехите му. В този момент дочу думите на единия от братята Сендреак.
— … ние сме Сендреак и живеем заради романтиката!
Отлично! Само това оставаше да чуе.
Но нищо не можеше да стори. Той въздъхна и повдигна супената лъжица към устните си.
— Не са ли прелестни? — графиня Замбо постави ръка върху бедрото му и му се усмихна кокетно. — Малко младички са за вкуса ми — предпочитам по-зрелите и по-опитни мъже.
Джон тъкмо се канеше да опита гъстата супа, но сега се спря насред движението и примигна. Ръката на тази жена се бе запътила нагоре по крака му със скоростта на препуснал в тръс жребец. Бавно и внимателно той вдигна поглед към другия край на масата, за да…
Истинското значение на израза убийствен поглед му се изясни едва сега. Жена му повдигна чашата си и отпи премерена глътчица вино. После се обърна към най-близкия Сендреак и го дари с ослепителна усмивка.
Джон побесня. С какво бе заслужил всичко това?
Той се обърна към Зу-зу.
— Графиньо, струва ми се, че сте поставили ръката си не където трябва.
— О, нима? — закачливо попита тя.
Тя бе жена, свикнала винаги да получава онова, което желае. Но пък виконт Секстън нямаше никакво намерение да я окуражава. Нито пък смяташе да позволи на Хлое да продължава да флиртува с онова паленце.
— Не си играйте с мен — съвсем тихо, но доста грубо прошепна той. — Махнете си ръката!
Замбо се нацупи. Но миг след това лицето й просветна.
— О, сигурно сте гладен, нали? Колко съм недосетлива. Е, ще продължим по-късно.
— Нищо подобно няма… — но тя вече се бе обърнала, за да чуе нещо, което Пърси казваше в момента. И Джон реши да изостави темата и да се заеме отново със супата си.
В другия край на масата Морис любопитно наблюдаваше сценката, а хитрият му поглед не преставаше да снове между Хлое и Джон. Хо-хо! След малко той отново се вгледа в младите Сендреак и по лицето му бавно се разля усмивка. Беше крайно време да ги вземе под свое покровителство.
— И така, казвате, че Черната роза отново се е появил в критичния момент — Морис отпи от виното си. — Отървали сте се на косъм, а, Жан-Жак?
— Жан-Жак? — объркано попита Джон.
— Oui, аз съм Жан-Жак.
Жан-Жак, както Джон скоро узна, бе името на един от братята Сендреак. Хлое весело го информира за имената на останалите.
— Това е Жан-Пол, ето Жан-Луи, Жан-Клод, Жан-Жул, Жан-Пиер и… Адриан.
Устните на Джон помръднаха.
— Адриан? — какво ли му напомняше това?
— Oui — отговори този в края на масата.
Джон забеляза, че това е същият брат, който бе разговарял с него в коридора. И, изглежда, братята се вслушваха в думите му. Мили боже, та той май вече можеше да ги различава един от друг!
— Значи вие сте най-големият?
— Non, аз съм най-малкият.
Джон зяпна от изненада.
— Но другите, изглежда, ви се подчиняват.
— Аз съм с най-високата титла — той гордо засия. — Папа я запазил за мен.
— Освен това — намеси се Жан-Жул — той е и най-умният от нас. Папа казваше, че с него най-сетне налучкал правилното съотношение.
Адриан се ухили.
— А какво ще кажете за близнаците? — попита Хлое.
— Близнаците? — като ехо повтори Джон.