Просто не виждаше защо тя да е доволна, когато той й нарежда, заповядва й да се държи настрана от френските графове.
В крайна сметка тя си легна, като го остави да ври и кипи в не едно отношение.
Ето на, още едно ново усещане, осигурено му от Хлое.
Сексуално разочарование.
Кой идиот бе казал, че въздържанието било полезно за душата? Пръстите му барабаняха нервно по бюрото. Въобще не му харесваше, а и със сигурност не му се отразяваше добре!
Когато тази сутрин отвори очи — все още болезнено възбуден — той протегна ръце към нея, само за да открие, че Хлое вече не е в леглото! „Ще бера теменужки“, гласеше бележката й.
Той въздъхна. За него това бе много странен развой на събитията: Лорд Секс лишен от секс. И никаква утешителна възможност в отсъствието на жена му.
Той прокара ръка по лицето си.
Най-лошото бе, че въобще не му бе ясно как се е озовал в тази заплетена ситуация. Но тъй като вече му се бе случило, той не виждаше защо пък трябва да страда.
Отчаян, Джон отвори друга дебела счетоводна книга и се загледа с празен поглед в страницата. Забеляза, че повечето от записките в нея бяха с лъкатушния почерк на графиня Фонболар. Докато преглеждаше колонките, забеляза и едно място, където тя бе поставяла въпросителни в полетата. Тази част бе последвана от дързък и уверен почерк, за който Джон бе сигурен, че принадлежи на вуйчо му.
Той се усмихна, защото веднага разбра какво е станало. Имало е някаква неяснота в счетоводството и Морис веднага е помогнал на графинята.
Двамата са се грижили за Хлое толкова добре, управлявали са имението й с удивителна прилежност. По-скорошните записки, той скоро забеляза това, бяха написани от спретнат, прегледен почерк, който се редуваше с този на вуйчо му, Морис явно е показвал на Хлое как да поддържа счетоводните книги.
За нея той беше почти като роден дядо…
Затова му стана още по-чудно защо ли вуйчо му се е съгласил да я остави в ръцете на Джон, за когото със сигурност знаеше, че е отявлен негодник и женкар.
Защо всички му вярват толкова много?
А сега те в действителност очакват той да ги ръководи! Всичко това съвсем го объркваше.
Джон разсеяно започна да проверява записките.
Има толкова пленително носле! Когато се смее, то се набръчква. Толкова обичаше от време на време да я дразни, като целува върха на носа й…
Ама какво прави той?
Трябва непременно да довърши тези книги! Джон съсредоточи погледа си върху ситните цифрички, изписани с тъмносиньо мастило. Всъщност то е почти виолетово.
Като очите й…
Струваше му се, че може направо да се изгуби в тези очи.
Джон троснато затвори книгата. По-късно. Ще се занимава с книгите по-късно.
Той подпря брадичка на дланта си. Може би трябва да напише писмо на адвоката си с молба да потърси някакви сведения за наследствените вещи на рода Секстън.
Да, това му се стори добра идея.
Той отвори чекмеджето на бюрото си и извади хартия, перо и мастило. И там, в едно ъгълче на чекмеджето, се спотайваше мъничка къдрица морковеножълта коса, завързана с розова панделка.
Той я извади и леко се усмихна. Бебешката косица на Хлое.
Пръстът му погали меката къдрица. Той много добре помнеше кога косата й бе толкова фина и мека. Тогава тя бе едно мъничко момиченце, което за него бе истинско съкровище.
А сега бе съпруга, която обожаваше.
Откъде се появи тази мисъл? Капчици пот избиха по челото му. Не искаше да се занимава с подобни емоционални обвързвания. Хлое бе просто…
Отвъд френския прозорец чу далечните гласове на братята Сендреак: …un… deux… trois!, последвани от нещо, което приличаше на писък от удоволствие. Той поклати глава и се върна към мислите си.
Тя бе…
… un… deux… trois! Този път той наистина чу писък и го идентифицира като възклицание от устните на лейди Секстън.
Джон скочи от стола си като ужилен и се втурна към френския прозорец, за да го отвори широко.
И там, пред очите му, насред поляната, се намираха братята Сендреак, които държаха опънат един чаршаф. А в средата му се намираше собствената му жена, която те подхвърляха във въздуха, сякаш бе нова играчка или смешно малко чучело, предоставено им, за да се забавляват.
Той изскочи на поляната като буреносен облак.
— Моментално я оставете на земята! — изрева Джон.
Всички го зяпнаха слисано, но и с не малка доза страх.
За щастие все още държаха здраво чаршафа, тъй като Хлое в момента летеше надолу.
И се приземи в центъра на импровизирания батут със звучно тупване.
— Не ме ли чухте? — гласът му бе ужасно тих и ужасно заплашителен.