— Той е великолепен — Джон продължаваше да се възхищава на осанката на животното.
— Видях коня, който вие яздехте — онзи сив жребец. Той също е забележителен.
Джон кимна в знак на благодарност за комплимента.
— Може би и вие желаете да се състезавате? — попита с надежда арабинът. Когато Джон се поколеба какво да отговори, той хитро добави: — И без това другите коне няма да представляват никаква трудност за Шираз. Все едно, че ще се състезаваме само ние двамата. Само ние двамата в едно истинско надбягване!
Хлое забеляза, че Джон обмисля предложението.
— Не се обзалагам.
Под качулката проблеснаха два реда снежнобели зъби.
— Кой говори за обзалагане? Самото състезание ще ни бъде награда. Един истински оспорван двубой.
Джон се усмихна и бавно кимна. В очите му заискри нетърпеливата дяволитост.
— Значи ще се срещнем на пистата.
Мъжът кимна леко на Хлое и се отдалечи заедно с гордия жребец.
— Мислиш ли, че ще успееш да го победиш? — прошепна тя на съпруга си. Джон бе отличен ездач. В много отношения.
Той се изсмя.
— С неговия кон? Нямам никакви шансове.
Тя зяпна от изненада.
— Тогава защо се съгласи да се надбягвате?
— Е, поне мога да опитам, Хлое — той й намигна и се извини, че трябва да я остави за малко, за да се приготви за състезанието.
Хлое, крайно озадачена, го изгледа как се отдалечава. Мъжете бяха толкова странни…
Покрай нея премина баронеса Дюфон, а корабчето увенчаващо прическата й, бе издуло платна при попътния вятър.
Във виолетовите очи на Хлое проблесна дяволито пламъче. Джон може и да не се обзалага, но на нея нищо не й пречеше да го стори. Особено при такива специални случаи.
Когато например собственият й съпруг се състезава.
Хлое стоеше до Дитер и Шнапс отстрани на трасето за надбягвания, а тълпата вече се бе скупчила около пътя и нетърпеливо очакваше началото на състезанието.
Виждаше как Джон и шейх Ал Хюсеин се насочват към по-добри позиции на старта и се опитват да сдържат буйните си коне, Шираз протегна врат и лекичко захапа коня до себе си, след което сякаш се ухили доволно от наглото си деяние. И по всичко личеше, че няма търпение да се втурне напред.
Хлое поклати глава и се усмихна. Това бе очарователен кон. Но нямаше шанс да спечели. Нали тя бе заложила на Джон!
Силен изстрел извести старта на състезанието и ездачите препуснаха напред. Конете профучаха в галоп покрай зрителите, а изпод копитата им излитаха откъртени туфи трева.
Адриан, Дитер и Хлое нададоха радостни възгласи, опитвайки се да надвикат шумната тълпа. Всички възбудено крещяха, за да окуражават участниците, на които са заложили парите си.
Трасето бе доста дълго — около три мили сред хълмистата местност, а финалът се намираше на правия участък на пътя точно пред тях.
Хлое се надигна на пръсти, за да наблюдава напредването им. Състезанието бе организирано добре: когато ездачите се скрият от погледа на публиката, коментаторите съобщаваха какво се случва по трасето. За целта на равни разстояния по пътя бяха наредени специални наблюдатели.
И тримата сега очакваха със затаен дъх първите резултати.
Когато те бяха съобщени, компанията остана малко разочарована. И Джон, и шейхът се намираха някъде в средата на основната група.
— Той пази силите си — обясни Дитер. — Веднъж в моето село един мъж се състезава…
— Не сега, Дитер! — Адриан посочи скамейката на коментатора, издигната над тълпата. — Ще обявят следващите данни.
— Лорд Секстън току-що застана начело…
Мощен радостен възглас се надигна от тълпата. Те не бяха единствените, които искаха Джон да победи. Освен че бе известен като отличен ездач, той също така бе харесван от повечето присъстващи. Освен това поне една трета от публиката се състоеше от гостите в собственото му имение. А да поддържаш домакина си, бе елементарна проява на благовъзпитано поведение.
Хлое скачаше на място и пляскаше с ръце.
Пристигна и третото съобщение.
— Виконт Секстън бе изпреварен от черния кон!
Тълпата ахна разочаровано.
— О, не! — Хлое задърпа ризата на Адриан. — Мислиш ли, че може пак да го задмине?
— Не знам… Нека слушаме внимателно!
Джон се бе навел ниско над врата на коня си и присвил очи, наблюдаваше конника пред себе си. От това положение конят му се струваше някак странно познат.
Шейхът вече беше на около две дължини пред него. Другите състезатели бяха далеч назад. Дишаха само праха им точно както Ал Хюсеин бе предсказал, че ще стане.