Изведнъж пред Шираз се появи висок плет. Вместо да заобиколи, както се препоръчваше в упътванията за трасето, той дръзко го прескочи, без да намалява темпото.
Джон го последва с не по-малко опасен скок.
Вятърът донесе до слуха му нисък смях.
— Отлично, виконте! Предлагате ми истинско състезание!
Джон не отвърна. Просто се сведе още по-ниско над врата на жребеца си, за да ускори темпото още повече. В този кон има нещо дяволски познато…
Конниците свиха зад последния завой на трасето и се понесоха по финалната права.
— Ето го! Ето го! — Хлое без малко щеше да разкъса ризата на Адриан, толкова силно дърпаше във въодушевлението си. Джон се бе приближил към черния жребец — сега ги делеше около една конска дължина. Дали ще успее да го изпревари до финала?
С наближаването на развръзката тълпата сякаш обезумя от възбуда. Притиснати към оградата край пътя, всички се блъскаха един в друг и крещяха неистово.
Внезапно някакъв здрав мъжага бутна с лакът Дитер в ребрата, при което Шнапс излетя от ръцете му — и се приземи точно в средата на пистата.
Хлое изпищя и закри с ръце очите си. О, не, Шнапс!
Дитер понечи да изскочи на трасето, за да спаси любимото си животинче, но Адриан успя да го задържи.
— Ще те прегазят! — успя да надвика тълпата той.
Джон, който все още се опитваше да настигне Шираз, погледна напред към финала и с ужас забеляза Шнапс точно в средата на пътя. Какво прави там? Това паленце почти никога не се отделяше от ръцете на стопанина си. Но когато хвърли един поглед към публиката и видя как граф Сендреак едва успява да удържи Дитер зад оградата, моментално му стана ясно какво може да се е случило.
Джон си пое дълбоко дъх. Трябва да се опита да спаси животинчето!
Беше опасно. Намираше се на по-далечната страна на пистата, а това означаваше, че ще се наложи да свърне рязко с коня си пред редицата останали ездачи, които наближаваха зад гърба му. Никой няма да успее да спре навреме, ако той не съумее да го стори от първия опит.
Освен това не бе сигурен дали конят му би се справил с такова рязко свиване при скоростта, с която препускаше в момента.
Стиснал зъби, той тъкмо се канеше да завие, когато черният жребец в миг свърна от пътя си по един направо невероятен начин.
Това бе незабравима гледка. Движението му бе изпълнено с толкова грация и изкусност!
Кон и ездач се движеха като едно същество. Шейх Ал Хюсеин се наведе и с едно светкавично движение грабна Шнапс от пътя, за да го спаси от задаващата се беда.
Галопиращият черен жребец зави и прескочи страничните заграждения тъкмо в мига, в който Джон профуча покрай него, с което се оказа, че той печели състезанието.
Без да чака хвалебствените възгласи на тълпата, Джон извърна жребеца си и се приближи до мястото, където стоеше жена му. Шейхът тъкмо връчваше Шнапс на Дитер, който пое любимото си животинче със сълзи на очи.
— Това бе благородна постъпка, шейх Ал Хюсеин — каза Джон на арабина. — Приемете благодарности от мое име и от името на моите близки.
Мъжът сви рамене, сякаш ставаше въпрос за някакъв дребен жест.
— От пръв поглед личи, че той е като член на семейството ви — той се усмихна на Джон. — Поздравления за победата ви.
— Вие бяхте този, който щеше да спечели.
Мъжът отново сви рамене.
— А сега ние смятаме да се приберем у дома. Желаете ли да се присъедините към нас и да ни погостувате в имението? — Джон се подсмихна, като хвърли един многозначителен поглед към тълпата; поне половината от присъстващите бяха негови гости. — В нашето имение май се е заформило нещо като постоянен купон.
Мъжът поклати глава.
— Благодаря, но трябва да тръгвам. Просто съм поел един ангажимент, нали разбирате. Може би друг път.
— Задължително — искрено го покани Джон.
— Да — намеси се и Хлое. — Безкрайно съм ви благодарна, че го спасихте. Ние всички сме страшно привързани към него. Има очарователен характер.
Джон я изгледа косо. Предположи, че това може наистина да е вярно, ако човек приема показването на един зъб за очарователен характер.
— Вие сте добър човек, шейх Ал Хюсеин — Хлое му се усмихна с благодарност в очите.
— Не знам, виконтесо.
— Да, първо спасявате Шираз, после Шнапс… Според мен това говори доста красноречиво за природата ви.
Под сянката на качулката му проблесна снежнобяла усмивка.
— Е, щом така смятате… може да се каже, че много си падам по спасяванията.
И като ги поздрави с дълбок поклон, той пришпори жребеца си и изчезна сред тълпата.