Морис въздъхна.
— Трябва да накарате Джон да ревнува! Направете така, че да ви свари в компрометираща ситуация с Хлое!
— Това няма да е честно спрямо нея — тържествено възрази Жан-Клод. — Ами ако я обвини?
Маркизът заклати глава и започна да си мърмори нещо на френски.
— Днешната младеж нищичко не разбира! Какво би казал баща ви, ако можеше да ви види, а? Да не можете да накарате един англичанин да ревнува жена си от вас!
Седемте глави увиснаха още по-ниско.
— Може би трябва да я отведем в лабиринта? — осмели се да предложи Жан-Клод.
— Ами да! И тогава ще съблечем ризите си, сякаш…
— Mon Dieu! И седмината ли? Той пък ще извади пистолет и ще ви застреля до един на място!
Братя Сендреак пребледняха като платно. Всички преглътнаха едновременно.
Морис едва се сдържа да не се изсмее на глас. Тези палави паленца щяха да си навлекат сериозна беля, а дори не подозираха.
Морис поклати глава с разочаровано изражение.
— Non, non, вече ми е ясно, че нищо няма да излезе. По-добре да изоставим тази идея.
Те моментално се стегнаха в столовете си.
— Но ние искаме да ви помогнем!
— Да, вие бяхте големи приятели с папа.
— Графинята винаги е била толкова мила с нас.
— Ще измислим начин да заинтригуваме Хлое…
Морис вдигна ръце, за да спре потока от слова.
— Виждам, че имате още много да се учите, момчета, да се учите за неведомите пътища на романтичната любов.
— Но ние живеем заради романтиката! — извикаха всички в един глас.
— Добре. Това е чудесно. Един французин трябва да живее заради романтиката. Само че… има някои тънкости, които трябва да научите. По принцип баща ви е трябвало да ви научи на тези неща. Но за нещастие това няма как да стане… — Морис остави мисълта си недоизказана.
Адриан се почеса по ухото.
— Това, което казвате, е самата истина. Действително ще ни бъдат от полза някои напътствия.
Морис кимна.
— Маркизе, като се има предвид отколешното приятелство на нашите семейства… бихте ли се съгласили вие да ни научите?
— Moi? — попита Морис, като се престори на изненадан.
— Oui, вие сте много вещ в това отношение, а и папа винаги е имал доверие във вас.
— Хмм — Морис се престори, че обмисля предложението.
Братята се наведоха напред, нетърпеливо очаквайки отговора му, а по лицата им грееше надежда.
— Да, смятам, че мога да го сторя.
Еднакви усмивки озариха лицата им.
— Но при някои условия, разбира се — хитро добави Морис.
— Условия? Какви условия, маркизе? — Жан-Пол го погледна разтревожено.
— Тази вечер графинята организира специален прощален бал, като се надява, че гостите ще схванат намека и най-сетне ще си тръгнат. Към края на бала и аз ще замина, ще се прибера в имението си в Съмърсет.
Адриан бе озадачен.
— Графинята знае ли за решението ви?
— Не още — тайнствено отвърна Морис. — Но това не ви засяга. Ако желаете аз да се заема с обучението ви, трябва да сте готови да ме слушате, така както бихте слушали баща си. Иначе не съм съгласен.
При това изявление всички се смълчаха.
— Естествено можете да се повеселите на бала, но веднага след това очаквам да ме последвате в имението ми в Съмърсет. Там ще се заема да ви науча на обноските, необходими на мъже във вашето положение.
Това, изглежда, не се понрави особено на младите графове. Те бяха свикнали със свободата си. Всъщност не познаваха друг начин на живот.
— Как мислите, че ще си намерите заможна булка, ако продължавате да се държите по този начин? Какво можете да предложите сега?
За това не се бяха замисляли.
— Ние… ние нямаме вече имения. Отнеха ни всичко — тъжно продума Адриан.
— Аз ще ви взема под покровителството си, но само при тези условия — той на практика им съобщаваше, че името Шавано ще бъде зад гърба им, ако се съгласят да се поставят под опеката му.
Братята се колебаеха под тежестта на такова отговорно решение.
Морис извади от джоба си часовник и го отвори, с което искаше да намекне, че е прекалено зает, та да чака дълго време отговора им.
— Съгласни ли сте?
Братя Сендреак се спогледаха.
— Ще трябва ли и да спрем да се караме помежду си?
— Да.
Те въздъхнаха.
— Баща ви също би желал да го сторите — тихо рече Морис.
— Добре тогава — отговори Адриан от името на всичките. — Съгласни сме.
— Да — отвърнаха глухо те, но съвсем не бяха сигурни дали са толкова съгласни.
— Bien. А сега идете и се пригответе за бала, а аз очаквам от вас тази вечер да се държите прилично.
— Oui, маркиз Шавано — отвърнаха те в един глас.