— За мен вечерта в никакъв случай няма да е провалена, щом те държа в прегръдките си — и той я дари с обезоръжаваща усмивка.
Сърцето на Хлое подскочи. Въпреки репутацията си на непоправим женкар виконт Секстън никога не изричаше нещо, ако не го мисли съвсем искрено. Никога не бе говорил празни ласкателства. Хлое винаги бе смятала, че именно този факт е съществена част от чара му за жените от града. Те бяха свикнали да чуват прекалено много фалшиви комплименти и точно затова толкова много ценяха естествеността му. И винаги знаеха точно какво иска той. Секс.
И нищо повече.
Ето защо думите му сега означаваха толкова много за Хлое.
— Много мило, че ми каза това, Джон — виолетовите й очи сияеха насреща му.
— Предполагам, че според теб съм ненаситник, който направо плаче за наказание — добави той, за да я подразни, като при това целуна върха на нослето й.
Устните й се заоблиха като за едно беззвучно О.
— Никак не е смешно!
— Нима? — той тайничко се подсмихна.
Хлое го погледна намръщено и се зачуди, дали моментът не изисква да го настъпи по крака. Само че благодарение на твърдите си ботуши, той надали щеше да усети някаква болка. Тя въздъхна.
— Може ли да ви отнема дамата? — сър Пърси се усмихна на двойката, протегнал ръка към Хлое.
Макар и с неохота, Джон все пак я връчи на сър Сесил-Базил.
Точно когато Хлое поемаше ръката на контето, върхът на пръста й закачи един от многото пръстени, с които той се бе нагиздил.
— Извинявам се, лейди Секстън.
— О, вината беше моя, Пърси, просто… Я виж! Пръстенът се отварял!
Хлое хвана ръката му, за да разгледа по-отблизо интересния пръстен.
Украсената с инкрустации горна част на бижуто бе направена така, че много хитро да се отваря на незабележими пантички. От вътрешната страна се виждаше сложна украса. Пръстенът сякаш можеше да се използва и като някакъв вид печат.
Джон, който все още стоеше до тях, се наведе любопитно, за да разгледа и той пръстена.
Пърси сякаш се стегна от неудобство.
— Колко е красив! — отбеляза Хлое. — Какво е това? Прилича на някакво цвете, обвито в тъмен плат.
— Това е огнивче, милейди. Гербът на семейството ми. Джон замръзна на мястото си. Огнивче… от семейството на игликата. Тъмен плат… Черната роза!
Окаменял от изненада, той вдигна поглед от пръстена, за да го прикове в светлосините очи на Пърси.
За миг двамата останаха безмълвно загледани един в друг.
Пърси пръв отмести погледа си, като затвори пръстена с рязко движение.
— О, Джон, какъв ужас! — възкликна Хлое, за да привлече вниманието му върху нещо друго. — Виж, идва онзи отвратителен лорд Снелсдън!
Тя сви устни с отвращение.
— Какво пък търси тук точно той?
— Нямам представа — измърмори Джон, който засега трябваше да откъсне мислите си от невероятното откритие.
Лорд Снелсдън се приближаваше към тях. Заедно с него на бала бе дошъл и още някакъв мъж.
— Не мога да повярвам! — изсъска Хлое. — Каква наглост! Да доведе този човек в къщата ми!
Джон не познаваше човека заедно със Снелсдън, но Пърси очевидно знаеше кой е той, защото видимо се стегна.
Лорд Снелсдън поздрави домакините.
— Добър вечер, лорд и лейди Секстън, сър Сесил-Базил. Прекрасно тържество… Позволете ми да ви представя един мой приятел. Това е гражданинът Мало.
— Аз вече познавам гражданина Мало — хладно отвърна Хлое.
Джон никога не бе виждал жена си да се държи грубо. Не познаваше този човек, но във външния му вид имаше нещо, което обясняваше реакцията й. От пръв поглед създаваше ужасно неприятно впечатление. Джон кимна леко на новодошлия.
— Мало.
— Приятно ми е да се запознаем, ваша светлост — отвърна мъжът с някак съскащ глас.
— Гръм да ме порази! Та това е посланикът!
Пърси изигра цяла сценка от поклони, преди да прошепне толкова ясно и ситно, че цялата зала да го чуе:
— Не бива да носите такива бозави дрехи, човече, прекалено плебейско е!
Близкостоящите гости, дочули забележката на Пърси, сега се изкикотиха за сметка на Мало.
Мало настръхна, когато чу добре прицелената забележка. За щастие тъкмо тогава някой махна на Снелсдън и двамата мъже се отдалечиха сред тълпата.
Хлое бе направо бясна.
— Баба страшно ще се ядоса.
— Кой е той? — тихо попита Джон.
— Нещо като оръженосец на Робеспиер — информира го Пърси. — Казват, че лично е изпратил хиляди на гилотината. Представлява нещо като касапин, маскиран в одеждите на дипломат.
Очите на Джон срещнаха погледа на сър Сесил-Базил.
— Разбирам.
— Как смее да си покаже носа тук! — Хлое бе стиснала юмручета. Поне половината от гостите й едва се бяха отървали от представата на този човек за правосъдие.