— Из… м-хм… извинете, графиньо. Стори ми се, че видях нещо… невероятно — той погледна Хлое многозначително.
— Бъди внимателен. Лафен, главният готвач, ужасно ще се разстрои, ако припаднеш на масата с негови ястия — графинята му се усмихна любезно.
Джон отвърна на усмивката й, след което тайничко погледна Хлое с буреносно изражение.
В градината, упорито повтори тя само с помръдване на устни.
— Добро, Хлое — Джон хвърли салфетката си и се изправи. Знаеше, че тази червенокоса пакостница си е наумила нещо. Е, в негов интерес бе да разбере какво е то и да го смаже още в зачатък. Нямаше представа какво е скроило опасното й мозъче.
А целият му досегашен жизнен опит му подсказваше, че то ще е последното, което е очаквал.
ГЛАВА ВТОРА
ДЖОН ОБМИСЛЯ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО
— Искам да се ожениш за мен.
Джон не знаеше дали да се изсмее на това, или да разбие главата си в тухлената пътека.
Реши в полза на първия вариант. Облегна се на дървото зад пейката, на която седяха, отметна глава назад и от устата му се разнесе мощен гърлен смях.
Хлое търпеливо го изчака да приключи с артистичната си проява.
Като изтри сълзите, избили по очите му, той най-сетне успя да изграчи:
— Какво?
При Джон тайната бе никога да не му позволяваш да разбере, че те интересува по някакъв начин. Хлое бе изненадана — и страшно благодарна — че още нито една жена не се бе сетила за това. И тъй като го познаваше добре — а тя се бе проявила като отличен шпионин в миналото по време на няколко соарета на баба й — също така знаеше, че Джон винаги разкрива само една повърхностна част от себе си пред жените, които ухажва.
Хлое така и не разбра защо той поставя тези бариери пред другите. Знаеше само, че те съществуват. Всички казваха, че Джон доставя огромно удоволствие, но никога не отдава себе си. Никога не се ангажираше емоционално. Жените говореха, че когато лорд Секстън има някаква интимна връзка, той върши работата си съвсем делово.
В светлината на всичко това Хлое винаги бе разбирала, че тяхната особена близост се е зародила само защото Джон никога не я е възприемал като потенциално завоевание. Затова в момента съществуваше опасността той да се отдръпне от нея.
И все пак благодарение на близостта им, тя бе почти сигурна, че би могла да го накара да чувства, че е в безопасност. Ха, в безопасност! Хлое изсумтя презрително. Горкичкият нищо неподозиращ негодник!
Реакцията му на предложението й съвсем не успя да я разколебае. Au contraire. Тя смяташе да довърши започнатото.
— Чу ме добре, Джон. Искам да се ожениш за мен.
Той тръсна глава, както за да прочисти паяжините в мозъка си, така и за да изтрие ужасяващата мисъл от съзнанието си. Женен! Не друг, а той! Сякаш знаеше какво да прави с една съпруга!
Какво си въобразява тя? Затова каза само:
— Да не си се побъркала?
Хлое вдигна ръка, за да го накара да мълчи.
— Моля те, изслушай ме, Джон. Като чуеш какво имам да ти кажа, ще се съгласиш, че ти предлагам чудесен план. От него и двамата бихме спечелили.
Джон вдигна обутия си в ботуш крак върху ръба на пейката, на която седеше, и обви с ръце коляното си. Наведе глава напред и нарочно се ококори с престорен интерес. И въобще не се потруди да скрие присмехулната си трапчинка.
— Онемях от любопитство, любима.
Хлое сви устни при предизвикателната му поза. После започна предварително намислената си реч.
— Както знаеш, винаги съм ти се възхищавала…
— Трогнат съм — той сложи ръка на сърцето си.
Хлое се зарече, че по-късно непременно ще й плати за това.
— Животът ти е пример, на който бих искала да подражавам. Разбираш ли, смятам, че живееш във възможно най-добрия свят.
Джон се облегна на дънера.
— И как така, Хлое?
— Наслаждаваш се на всички удоволствия, които ти се изпречат на пътя, и все пак не си ограничаван от предразсъдъците на обществото.
Джон вдигна едната си вежда.
— Има разлика между…
— Не съм свършила. Макар да съм само на деветнадесет години, не съм толкова наивна.
— Вече намекна за това — той я гледаше заплашително. — И какъв по-точно опит си натрупала…
— Джон, моля те. Въобразяваш си прекалено много — особено пък ако смята, че ще отговори на въпроса му! Истината бе, че нямаше абсолютно никакъв опит. Но това трябваше на всяка цена да скрие от него, ако искаше планът й да успее. — Работата е там, че онова, което открих, много ми хареса и сега бих искала да продължа с това развлечение.
— Развлечение?
— Така да се каже — тя се покашля. — Но докато сега имам практически знания, липсва ми техника. И точно затова на сцената излизаш ти.