Това бе същата пейка, на която седяха, когато тя бе предложила да се оженят.
Зашеметен, Джон се облегна на дънера на дървото, търсейки здравата опора на ствола.
Всичко е било предварително скроена хитрост.
Тя никога не е смятала да търси други мъже. Дори никога не е била с друг мъж!
Той затвори очи и се зачуди с какво ли е заслужил това. Защото повече не можеше да отрича истината.
Той обичаше Хлое с цялото си същество.
Винаги я е обичал и винаги ще я обича.
Като си пое дълбоко дъх, той отвори вратата на спомените, които през целия си живот се бе опитвал да потиска…
Баща му. Отвращението при мисълта за него. Болката, изстрадана от майка му… Болката, която самият той бе изпитал.
Предишният виконт имаше една ужасна слабост, разрушила семейството му. Джон винаги бе смятал, че най-лошото нещо, сторено от баща му, не бе това, че е изгубил имението си, а това, че ги е напуснал. Самоубийството му бе нещо, с което така и не успя да се примири. Защото то бе оставило неговата съпруга и малкия му син самички на света. Той никога не можа да му го прости. Защото бе видял какво бе причинило то на майка му.
Джон въздъхна тежко.
Майка му.
Тя бе обичала толкова силно. Една мила, любяща жена. Същата дълбока любов, с която бе дарявала съпруга си, бе дарила и на своя син. Толкова много се бе старала да се грижи за него след това.
Очите на Джон се навлажниха, когато заедно със спомените реши да се изправи и пред онова, което винаги бе отбягвал.
Всички винаги го приемаха за точно копие на баща си. Единствената разлика била в това, че не игралната маса, а жените привличат неудържимо младия виконт.
Но колко много се заблуждаваха само!
Той винаги бе приличал изцяло на майка си.
Тя често му казваше: „Джон, ти си наистина мой син“, преди да избърше сълзите му заради поредния удар по чувствителната му душа. Когато умря кучето му; когато съседското момче счупи крака си, той гангреняса и се наложи да му го отрежат; когато намери едно птиче със счупено крило и баща му го уби, за да го избави от мъките му… Той изпитваше толкова силна любов към всяка живинка около себе си.
Син на своята майка.
Но никога не искаше да свърши като нея. Сломена, самотна, умираща в бедняшка колиба. Все още викаща името на своя възлюбен…
Смъртта й бе оказала огромно влияние върху съзнанието му. Години по-късно той все още сънуваше кошмари за това.
Още съвсем млад, Джон бе решил никога да не изпитва толкова дълбоки чувства към когото или каквото и да е в живота си.
Опитвайки се да избяга от истинската си същност, бе спал с толкова много жени… Безсмислени боричкания, в които се изразходваше страстта, и толкоз.
Как може да е бил толкова сляп?
Е, повече няма да бяга.
Джон нахлузи ботушите си и се отправи обратно към къщата.
Тя бе в тяхната всекидневна.
Изумрудената рокля, която бе носила на бала, сега висеше върху тялото й, измачкана и разкопчана на гърба. Тя дори не се бе потрудила да я закопчее. Беше се облегнала на камината, а едната й ръка, протегната, стискаше здраво камъка, сякаш й трябваше опора, която да я държи на крака.
Когато го чу да влиза в стаята, тя го погледна над протегнатата си ръка.
Личеше, че е плакала.
Очите им се срещнаха за един безкраен миг. Нейните — изпълнени с несигурност и страх, а неговите — с болка.
После той просто разтвори ръце.
С вик, роден в дълбините на душата й, Хлое се втурна към него и се хвърли в прегръдката му.
— Джон, Джон — хлипаше тя, обвила ръце около врата му.
Той я притискаше силно към себе си.
— Бих умрял без теб.
Разтреперана, Хлое се разплака, а сълзите й намокриха врата му, понеже бе заровила лице в това топло местенце и не искаше да се откъсне от него.
— Шшт — той галеше косата й, за да я утеши. — Недей, любима, няма защо да плачеш.
Джон не вярваше на собствените си думи, защото дори и неговите очи някак подозрително залютяха. Как бе успяло това нежно девойче да го подчини?
— Как успя да го постигнеш? — попита той шепнешком.
Подсмърчайки, Хлое вдигна поглед към него, а върху сладкото й лице бяха изписани и любов, и нерешителност.
Сърцето му отново се разтопи от нежност.
— Хмм? — той целуна връхчето на носа й.
— Аз… — тя прехапа устни и се поколеба. — Прелъстих те, Джон.
Очите му се разшириха от учудване.
— Прелъстила си мен?
Тя закима енергично.
Той арогантно повдигна вежди.
— Мен, Лорд Секс?
— Да — и тя се усмихна трепетно.
— Е, тогава… — той се ухили, като показа двете си прелестни трапчинки. — Предполагам, че нещата говорят сами за себе си.