Тази планета е обитаема

Ерик Симон Тази планета е обитаема

Гласовете:

— Балонът е изведен навън. Подготовката протича според предвижданията.

— Някакви усложнения?

— Не.

— Добре. Свободен сте. Кажете на вашите хора да спазват непременно графика.

— Достигнахме целта — каза Първият наблюдател. — Несъмнено тази планета е обитаема.

— Значи излизаме в орбита? — попита Пилотът.

— Естествено — отговори Логикът, който ръководеше експедицията. — Кажи на Гравитатора да включи машините си.

— Не е необходимо — обади се Гравитаторът от другия край на космическия кораб. Както винаги в подобни случаи, гласът му бе малко променен от предавателя. — Предният двигател вече работи. Вярвах, че тук ще намерим обитаема планета — добави той. Акустиката на комуникационното съоръжение не бе чак толкова лоша, та космонавтите в централата на кораба да не доловят в гласа му триумфа от радостта. Гравитаторът смяташе почти всички планети, към които се отправяха, за обитаеми. В повечето случаи предположенията му се оказваха погрешни, но този път явно имаше право.

— Добре — каза Логикът на Пилота, — тогава можеш да започваш. Но по възможност по-внимателно, на завоите по-плавно, иначе Машинистът пак ще се оплаче. И не се приближавайте много — всъщност ти си знаеш най-добре. А ти, Антир — обърна се той към Първия наблюдател, — можеш да събудиш колегата си и учените. Скоро и за вас ще има работа.

Пилотът се захвана за работа. Увеличи оборотите на предния двигател, после включи задния и ги настрои така, че изкуствените гравитационни полета изведоха космическия кораб в далечна орбита около Земята.

Други гласове:

— Ето снимките. Вижте, тук… и тук!

— Наистина прилича на сателит. Сравнихте ли орбиталните параметри?

— Да. Не е регистриран. Вероятно пак някой от секретните.

— Или управляема сонда. А може би стабилизатор или някакъв космически отпадък. Можете да поискате сведения. Но не се престаравайте много, просто не си заслужава.

Вторият наблюдател прегледа данните от пси-детектора.

— Действително странна планета — каза той. — Гъсто населени са само някои области, но почти няма безлюдни райони. Интересно ми е по силата на каква закономерност са се заселвали.

— И аз бих искал да знам — каза Четвъртият учен, който по данните от пси-детектора изготвяше карта за гъстотата на населението на планетата. Той се занимаваше с цивилизациите на разумните същества, с тяхната история и гореше от нетърпение да се запознае с новооткритите братя по разум, защото такава възможност му се предоставяше твърде рядко. Всъщност за него тази бе първата нова цивилизация, тъй като другите две обитаеми планети, които бе посетил, бяха известни отдавна. Те поддържаха постоянна връзка с родната му планета и затова там нямаше почти нищо неизвестно. — Има ли вече резултати от анализа? — попита той Втория учен — кибернетик и лингвист.

— Зависи — отговори неопределено Вторият учен. — За предаване на съобщения жителите на планетата използват предимно електромагнитни вълни, върху които се наслагват акустични трептения. Но това вече ни е известно от други планети. Засякохме доста такива радиоемисии. Някои неща в тях наподобяват реч, други звучат по-скоро като… музика. Една част от предаванията са по-сложни и все още не сме успели да разберем какво представляват. Вероятно закодирани образи. Нямам представа.

— А езикът? Какво казват те? Открили ли са ни вече? — искаше да разбере Четвъртият учен.

Вторият учен го погледна безучастно и дори малко гузно.

— Пак старата песен. Все още не сме в състояние да преведем езика им. Опитах на Голямата изчислителна машина, Ертис ми помагаше. Дори включихме паралелно логичния му анализатор, но без резултат.

— Уви, прав е — добави Логикът със съжаление.

— И какво ще стане сега? — попита Четвъртият учен.

— Значи все още не знаем дали са ни открили — намеси се в разговора Третият учен, който като физик нямаше много работа около установяването на контакти.

— Те се намират в ранния стадий на космическите полети. Вероятно съвсем в началото — съобщи Първият наблюдател, който току-що бе влязъл в централната лаборатория и не бе чул началото на разговора.

— Значи сигурно са ни забелязали — установи Четвъртият учен. — Доста е вероятно при това равнище на техниката им.

Логикът не беше съвсем уверен.

— Не е задължително. Зависи в коя фаза на космическите полети се намират.

— Нали точно това казах — отвърна раздразнено Първият наблюдател. — Съвсем в началото. Разполагат с известно количество космически ракети без екипаж, предимно такива, които обикалят около планетата. Може да са стигнали дотам, че да изпращат от време на време и по някой малък кораб с екипаж, но много рядко. Във всеки случай не успяхме да открием нито един. Може би въобще нямат космонавти.