— Ето, виждате ли — констатира Логикът със задоволство. — Сигурно ни смятат за един от техните спътници без екипаж. Доста е вероятно, след като имат толкова много.
— Тогава ще сме принудени да кацнем без предупреждение — каза Четвъртият учен.
— Както в повечето случаи — заключи Логикът.
Гласовете:
— Тези хора трябва да са побъркани. Разбраха, че районът наоколо е блокиран, и знаят какво ще се провежда. Сигурно животът им е омръзнал. Трябва просто да не им обръщаме внимание и да продължаваме.
— Не е възможно. Дори и да са малко откачени, все пак са хора. Обществеността…
— Съобщение за полковника.
— Хванахте ли ги най-после?
— Тъй вярно. Кръстосвачът ни отклони яхтата. Сега ги извеждат от опасната зона.
— И тези идиоти естествено протестираха.
— Тъй вярно. Казаха, че ще се оплачат. Това били международни води и въобще държали сме се наистина безобразно.
— Така си и знаех. Правят го умишлено. Объркаха ни плана за действие. Ще трябва да изчакаме до утре. Да не съм чул още веднъж някой да се мотае в забранената зона. Разбрахте ли, капитане?
Няколко дни по-късно пак се събраха в централната лаборатория. През по-голямата част от дискусията спореха специалистите — Логикът, ръководител на експедицията, двамата Наблюдатели, Четвъртият учен, отговарящ за чуждите цивилизации, и Вторият учен, който като лингвист подготвяше установяването на контакта. Другите учени и техниците едва ли можеха да се изкажат.
— Наистина не знам какво щяхме да правим без детектора — каза Вторият наблюдател, преглеждайки най-новите данни от уреда. — Ако не знаехме с точност къде има и къде няма разумни същества, въобще нямаше да можем да кацнем. Поне докато не установим радиовръзка с тях. Сигурен ли си наистина, че още не са ни открили? Доста време мина.
— Почти съм убеден — отговори Вторият учен. — Ако допускаха, че съществуваме, положително щяха да ни изпратят сигнали. Не обичайните излъчвания, а нещо по-просто — поредица от числа или нещо друго. Не засякохме нищо подобно. Нашите предавания също са безрезултатни, сигурно ги смятат за свои собствени. Там долу говорят най-различни езици.
— Значи все пак успя да преведеш нещо? — попита учудено Гравитаторът.
— Разбира се, че не. Само забелязах, че отделните думи спадат към различни групи и системи, но не мога да разбера какво означават. За да успея да свържа думите и съответните им понятия, е необходима много по-голяма информация, необходим е пряк контакт. С една дума: трябва да кацнем.
— Къде? — попита Логикът.
— Да погледнем картата — предложи делово Първият наблюдател. — Най-големите необитаеми области са около полюсите на планетата. Тук — той посочи с пръст върху разгърнатата карта — има цял континент, който практически е необитаем.
— Какво означава „практически необитаем“? — прекъсна го Логикът. — Има ли там разумни същества, или не? Ти много добре знаеш, че съгласно Висшия принцип…
— … при кацането не бива да навредим на нито едно разумно същество. Знам — довърши започнатото изречение Първият наблюдател.
— На нито едно! — повтори Логикът настойчиво.
— Да, разбира се. Ето на този континент има няколко места, където са се заселили разумни същества, предимно по крайбрежието. Но между тях се простират напълно безлюдни области. Така е на островите на другия полюс и в няколко изолирани района на континентите. — Показа Либийската пустиня, южната част на Арабския полуостров, басейна на река Тарим и части от Австралия. — Но и там се придвижват отделни групи. Въпреки това би трябвало да намерим нещо подходящо.
Четвъртият учен се наведе над картата, която сам бе начертал.
— Полярните области отпадат. Те едва ли ще са най-доброто място за осъществяване на контакт. Все едно да останем в орбита, разликата няма да е голяма. Но тук би било удобно, ако разполагаме с достатъчно свободно пространство. Непосредствено до мястото на кацане има гъсто населена област. А това много би улеснило контакта с тях. — Имаше предвид Либийската пустиня и долината на Нил.
— Възможно ли е това според последните данни от пси-детектора? — обърна се Логикът към Втория наблюдател, който сравняваше новите и старите стойности.
— Коя област имаш предвид? Аха… Да, възможно е. Там положително никой няма да попадне в полето на антигравитационните лъчи.