Бойко Бетов
Ла
* * *
Опитвали ли сте да степенувате Вятъра… Ето го тук…
Тишина…
Дъх…
Лъх…
Полъх…
Повей…
Вей…
Вие…
Не е време за разсъждения, нито за анализи. Собствените ние сме забравили как звучим, откъде сме тръгнали и коя посока ни е открила. Многоликите са повече от Единаците, защото тях ги обявиха за вредни и ги изтребиха с условия и зависимости. Но има тайни проходи, тайни пътечки, тайни камъчета в изсъхнали утрешни локви. Насновани едни до други, те заплитат петолиния за Единаците. В тях пък степените на Вятъра мелодират композиции за инструментите на Радостта.
И звучат…
Единаците звучат…
Не търсете в тези думи вой срещу луната или звездите.
Воят е срещу зърното грозде в бъчвата на слънцето и срещу прилива, роден от извора навътре.
Събирам думите, които не могат да бъдат събрани.
Разказвам нещо, което не може да бъде разказано.
Укротявам звуци, за да освободя тоновете.
Пътеките тук лъкатушат и музицират в най-голямата концертна зала, кръстена на нещо което все още няма име.
Тъмното не е последното, което остава в залата след симфоничен концерт, но първото с което всеки концерт започва преди да Започне е Едно — един тон — ЛА…
Когато с Ла се започне живота или се настрои Душата, тогава най-вярната ни тоналност е да се Живеем и Случваме.
Преди да се съмнете вчера и преди да залезете утре погалете сетивата си извън човешката физиология, затворете очи докато четете и чуйте как Сутринта обвива в нежност утрото си, как, ведно със степенувания Вятър, композират мелодии в един-единствен тон — ЛА…
Самотея като единствено листо на вятъра
Мисля си, че човешкият живот е едно „занимание самотно“, точно като краткият момент в който листата се откъсват от дървото, реят се за малко и падат при другите. Дали те усещат загубената връзка с дървото — не зная, но ние я усещаме в този свободен полет, тя ни държи, като че ли с някаква невидима нишка, сякаш листото се е оплело в паяжина и му е трудно да отлети, а само трепти, вибрира на вятъра, усуква се, върти се, а после се откъсва и полетява, но къде…
Питам се може ли да направим от този полет нещо прекрасно, неповторимо…
Можем ли…
Езичество
*
избягаха листата
от клетката на есенните клони,
вятъра им даде ключа
*
голите клони
и
вятъра
сплетоха пръсти,
борба за едно изоставено гнездо
*
дъжда изми листата жълти,
за да тръгнат те
окъпани на път
*
есен,
долетяха птичите гнезда,
накацали във клоните на голите дървета
*
отиват си щъркелите,
отгледали още едно лято
*
плясък на котва,
още един ден
на пристана се спря
*
буря без дъжд — какви облаци,
плач без сълзи — колко боли
*
трудно й е на Луната да си тръгне,
със сърпа си порязала
пръстите на есенните клони
*
топла есенна вечер,
миризмата на запалена шума
и цъфнали кестени
така обърка дъжда
*
децата отвориха учебниците —
лек ветрец
от прелистеното лято
*
измислих те,
така измислена
в съня ми те повиках
и за ръка те хванах там,
за да се събудим заедно
*
разнищват тъмнината
сънища,
на деня
за новата
му риза
*
на разсъмване
на брега
запалих ти огън,
за да ме намериш
*
да те сънува някой
и в съня си той
да те повика,
заедно да се събудите
*
вятъра докосна съня ти
и до моя сън го довя
*
мъглата очаква утрото
спряла над реката,
лудо бие сърцето й —
вятъра
*
утро,
водопад от погледи,
зениците ми
пръските събират
до… сърцето
*
тъжни лодки хвърлят котви —
въздъхна реката
*
преплитат се две хвърчила,
за да паднат заедно
*
в края на лятото
отново приижда реката,
за да го скрие
*
кафенее кестена,
за да има време
пак да разцъфти
*
~ 1 ~