1. Главная
  2. Книги
  3. Бетов Бойко
  4. Тази сутрин
  5. Страница 2
Выбрать главу
пропяха младите щурци във ниското, тихо сядам на първия ред
*
на агавето цвета, сладки устни на колибрито поднесе за целувка…
*
потрепват ъгълчета на тънки устни, нежно звъни дъха ти
*
събудих теб и нощта, за да кажа колко ви обичам
*
с вода от лунната пътека те поливам, усещаш ли пръстите на светлината
*
шептят боровете утринна молитва пред олтара на небето, ела със мен във този храм
*
бледа луна, стъпките сънищата си помитат, никаква следа от нощ
*
буря в чаша вода, само полъх от пръсти
*
поглед през тясна зеница изгаря сърцето
*
отлетяха щъркелите — димят запалени техните ашрами — плясък на два пъти повече крила
*
разходка в дъжда — на връщане по лицето ти все същите капки — моите пръсти
*
отново изорани ниви, широки пазви семената ще накърмят
*
дъжда окъпа листата, а светлината ги целуна… след това
*
лодка вързана за сухата топола, подивяха вълните — нейните сестри

Есенно

дъжда намокри на мъглата преждата, как между дърветата тя сега ще се втъче
*
мъглата затвори вратата към небето — стана тихо… тихо…
*
капят листата на върбата, тихо изнизват се мъниста
*
преди есенната оран бръмбари от полето се прибират, на прозореца почукват за подслон
*
есенно искрят игриво очите на потока, преди да паднат ледени клепачи
*
рибари се прибират в утринта, на брега песента, оставена от вчера, ги посреща.
*
край пътя есента листа посипва, за не се обърка зимата
*
когато искам да те докосвам с думи, те докосвам с пръсти, когато искам да те докосвам с пръсти, те докосвам с думи — колко са нежни тогава върховете на думите
*
утре росата ще замръзне върху дланите меки на листата и зимата ще дойде първо тихо, във ниското на шепите
*
край реката селце, камбанен звън се носи над водата, издига се и като платна за звуци хълмовете го прихващат
*
птица излита над водата, плясък на крила, плясък на вода и светлина, а къде е птицата…
*
във запустелите гнезда, само борови иглички, закъснели стражи
*
притихна вятъра, листата укротени след танца си поемат дъх
*
цял живот крилата си ковем, за да прелетим до покрива на своята ковачница

Думи

ако думите се Напукат, и ние между тях изтечем, какво тогава ще замени думите, когато и следа не остане от мен…
ще трябва отново да си спомням гласа ти, частица по частица да го събирам във мен, но ще мога ли да го отделя от тебе за себе си, когато и двамата бъдем един

Нежност

всяка привечер във тебе аз се будя, поглеждам те, поглеждаш ме и понеже няма как да ме нахраниш отново ме приспиваш, далеч от погледите чужди за този кратък миг на чакано пробуждане, а ти оставаш будна и връщаш се от утре, за днес да вземеш Нежност

Самодива

във вишнев цвят една самодива ми поднесе отрова и пих от дъха му, ведно със нейния дъх, сега със тази отрова аз оцелявам — изгубил Надежда, но получил живот

За теб

от кал себе си аз вая, във небето гледам, във реката и в очите Ти, за да се направя вярно, после мъката и радостта на слънцето изкарвам, да се разтопят и да попият в глината… и ето ме, сега съм съд препълнен и не във пещ, а на светлина и от светлина втвърден, дори от капка сутрешна роса преливам, а стените ми, като очите на дете — попиват ли попиват

Капка

когато разбрах себе си, престанах да съм аз, видях се част от всичко останало, видях, че всичко останало минава през мен, пропива в мен, после прокапва, но вече с част от мен, това става всеки миг, всеки миг получавам всичко останало и всеки миг губя по капка от себе си, реалността пропива в мен, за да излезе още същия миг в една кристално чиста капка, тази изцедена през мен капка Реалност съм Аз, без другото Аз, тази капка е толкова бистро — блестяща, че нищо не може да се огледа в нея, тази капка си Ти — Аз
~ 2 ~