1. Главная
  2. Книги
  3. Бетов Бойко
  4. Тази сутрин
  5. Страница 7
Выбрать главу

Жътва

кърмачка жъне — ухае на мляко и окосено слънце

Вечер

лятна вечер — натежават слънчогледите и гърдите на кърмачките

Да

ръката ми бърза да те нарисува, но сърцето ревниво палитрата крие — където спира дъха нищо не може да бърза

Слънчогледов дзен

слънцето залязва — слънчогледите се обръщат… на изток

Песен

песента на щуреца достигна морето и… полетя

Там

бряг съм аз, където тишина след тишина Прелива…

Бряг

девствен бряг
без пристан
по равното му меко дъно дори и котвите не се ловят

* * *

утро… тихо ромоли потока, а тази нощ отнесе стария със мъх обръсл мост

* * *

утро, тихо пропива в мъглата звука на прибоя

* * *

нощ, на заскрежени клони гарваните ризите дантелени събличат — лунен прах

* * *

Нощ, Луна, снежинки лунна светлина посяват на земята тихо… тихо… тихо…

* * *

заснежено поле — вятъра стъпва във стъпките, но посоката си е негова

* * *

мътна е Луната, тази нощ вместо светлина от нея сняг ще изтече

* * *

студена нощ, в тревата замръзват лъковете на щурците

Луна

подари ми луна, от толкова милване тя стана голяма и твоя

* * *

птичи стъпки по пясъка бягат от При…иждащата река при…иска ми се да се затичам след тях при…учих се да летя над земята при…тихнах като дете на при…ливите загубило своите При…казки

* * *

дъжда счупи крилата на сухите листа — полъх на вятъра, но само полъх

Vortex

върти се мъглата…
разплита усуканата светлина

* * *

в праха попиват дъждовни капки — шум на коприна между пръстите

* * *

паяжина изгаря над топлия есенен пясък — носят се на вятъра искрици Светлина

* * *

колко е тънко небето там където започват дърветата — нетърпение

* * *

бързат сенките от слънцето да скрият сухите треви

* * *

притихна вятъра, листата укротени след танца си поемат дъх

* * *

луната днес без глас остана, а тялото вятъра и разпиля, остана усмивката и само, със устни стиснати — така…

Тази нощ

тази нощ земята близна небето небето близна земята и… свършиха заедно — сняг сняг сняг

Нежност

пеперуди се любят в цвят на глухарче…
само вятъра знае

„Капчука“

бях в дъното на Делва, там където изгревите не залязват, горе е окото на небето с движеща се огнена зеница сред бялото дихание на облаците… хоризонта се люлее в „О“—то на Отвора и, облизва го, отваря път за пеперудите, прашец по пръстите, огледален Отпечатък — черно-жълто жълто-черно и отново черно-жълто, като ехо от разцветия, попива то в зеленото постлало утробата на чувствата, примесено със малко болка, за бързо кипване… и стъпки боси по ръба на „О“-то, където орловите пера си слагат, за да се разполетят, да се разпръснат, раззвучат във бяло беззеничие — око обърнато нагоре от допира на ресниците с небето

Плетка

устните ти са като червена прежда а говоренето ти като ромолене на вретено
изтъкавам се за теб а после се разплитам в нишката на твойто искане
вдявам те през мен със слюнка от любов прилепена
игленото ти ухо пропуска само струя от разпенен вятър, а възелът е неродена мълния
възела така ме разгорява, че облото на тази мълния попива във Очите ти
кълбовидна мълния — разплитай я, ще ти покаже пътя в лабиринта, аз чакам… покажи ми прогорените си пръсти
~ 7 ~