1. Главная
  2. Книги
  3. Бетов Бойко
  4. Тази сутрин
  5. Страница 8
Выбрать главу
нишката е тънка — сребриста ципа, тръгвам по твоето Желание… навътре
внимавай паякът-еквилибрист сам свойта нишка иска все да скъса, но милостта не му е отредена
да, тънка е коприната на сокотока му
ще я скъса… победа ли е или наказание мълчи Арахна, ти кажи Атина

Secretum optimum

/алхимическа прескрипция/

събирам думите, накисвам ги във кръв, разбърквам ги със меч, суша ги във сърцето си и после така ги подарявам, а ти приемаш ги, пречистваш ги през огъня на своето сърце, разтваряш ги отново във влажната утроба бавно, тихо, в тъмното, на половин луна, а после ги изпиваш ведно със млякото от пътя на моята галактика

Празник на робите

в sensus allegoricus на думите ти потича бистротата на недостигнатите извори… горе в планината
на потока старото русло е като новото но мътнината е на дъното
corriger la fortune тръгни към изворите, там е радостта на роба във времето на Сатурн

Сливане

в коридора на блока влезе разгонена котка във тъмното… и така усука във плач тъмнината, че тя се затича нагоре по стълбите излезе на покрива промуши луната и бавно се сля пак с тъмнината разголена на другата улица

Или

защо ме води отвикването на тази среща във утрото, пях като птица среднощна на друга, която не вижда ме а сега съм забравил мелодията на нашата среща във утрото, отвикнах от слънцето ли или от това че няма „Дали“, ако съм Или не съм, запомнил съм жестовете на очите и сега ще те промуша Или промия със тях със себе си Или през себе си… колко много „Или“ забравих че очите не знаят „Или“

ТАДА в сезона на НАВА

една вълчица ближе раната — страха между плешките…
после ме обръща по гръб и захапва артерията в ляво…
но само я стиска обезкръвява спомена бавно…
и малко преди да спре пулсирането я пуска…
взривяват се днешни присъствия в очите ми… в очите и… от една сингуларност
това е ТАДА на вълците в сезона на птиците НАВА

Симетрии

небесата скитат, а пътищата набъбват като нозете ни — игра на дама между Земята и Небето, захвърлили камъчето на Себе си, в Себе си… Спомен за Симетрии

Absinthe

с две зърна грозде правиш абсент за устните ми в улея топъл между гърдите си…
а стрък Arthemisia absinthium нощта ще добави…

Затъмнение

видях Ги да се прегръщат, тази палава щерка на Земята — Луната след толкова тичане накрая не можа да избяга от прегръдката на Слънцето, най-огнената, точно в средата на деня, тя беше се сгушила на лявото му рамо, а то искреше по-силно от всякога, „О-О-О“ — въздъхна майката Земя и изпрати няколко пухени облаци да покрият свенливо голотата на дъщеря и, птиците гледаха това грандиозно представлание и пееха в хор — „няма две“… „няма две“… „няма две“…

О

търсиш си шарката и цветното сънувано, бодеш се, вплиташ се и се разплиташ, разнищваш, засукваш се, променяш цвета си на слънце, изнищваш се в тъмното, за да се вденеш на светло, усукваш се, боли те, че се разделяш, че част от теб остава от вън на тесния процеп, мокриш се, мокрят те със слюнка любовна и от презрение слюнка, изсъхваш наострена и минаваш точно… в средата на „О“

Кеншьо

да те желае жена това е бо… жествен жест

Тази сутрин

тази сутрин реката облече мъгла и така за бреговете се скри, че те с пясъчни пръсти да я попият затърсиха… слънцето от изгрева не посмя да се съблече изгубило огледалото на очите й… вятъра, понесъл няколко думи, се спря между хълмовете заслушан в многоточието на кълвачите… тази сутрин като кучка нощта в мене се спря и… реши бавно да ражда… виждащи
~ 8 ~