Той не чака втора покана. След къпането тя му подаде хавлия и го заведе в нейната „музикалната стая“. Набра някъкъв код върху един пулт и се изтегна като котка до него в едно полулегло-полуканапе. Светлината в стаята плавно намаля. Отвсякъде се понесе някаква странна мелодия — невероятна смесица от електронна музика с китайски, гръцки и други нeопределими елементи, които за първи път чуваше. Заедно с нея в средата на стаята се появи сияние — страхотен калейдоскоп от цветове и картини. Във въздуха се носеше странна упойваща миризма. В следващия момент усети, че тя е гола и бавно го съблича. Ръцете и бяха хладни и безкрайно нежни. Тялото и ухаеше на рози и на още нещо неопределимо. Любиха се дълго и страстно — не можеха да се наситят един на друг. След няколко часа той имаше чувството, че се рее на седмото небе. Но когато се огледа, разбра, че наистина плува във въздуха на около половин метър от пода, а тя плуваше до него заедно с възглавницата.
— Моника, сънувам ли или наистина се реем във въздуха?
— Не сънуваш. След любовна игра имам нужда от истинска почивка в безтегловност. Затова включих антигравитационния екран на баща ми. Това е негово изобретение — моля те, на никой не разказвай за него!
Тя натисна едно копче на дистанционното управление което държеше и те плавно се спуснаха долу.
— Искаш ли да се разходим малко и да хапнем някъде — предложи Моника.
— Чудесна идея, скъпа.
Хапнаха в едно малко, но ексклузивно ресторанче на брега на Тихия океан. Слънцето залязваше. Сигурно защото бе с нея, той реши, че това е най-красивия залез над океана който е виждал. Разходиха се край морето. Той просто не искаше този ден да свършва. За първи път от близо година усети, че живее пълноценно. Помоли я да остане с него тази нощ, но тя каза:
— С най-голямо удоволствие, Майк, но тази нощ не мога. Трябва да бъда в обсерваторията. Може би утре вечер…
Той я закара до там и се прибра. Въпреки, че беше уморен, беше прекалено възбуден, за да заспи. С изгрева на слънцето се унесе.
Ден трети
Но не можа да спи дълго. Това досадно домашно животно — телефона го събуди. Беше Боб и бе ужасно възбуден.
— Къде ходиш — вчера цял ден те търсих! Веднага идвай тук. Тази програма е нещо фантастично!
След един час Майкъл бе в центъра. С вид на заговорник Боб го заведе в кабинета си, подаде му едни специални очила, спусна щорите и стартира програмата. Щом сложи очилата, Майкъл отначало не можа да повярва на очите си. Нормалното изображение изчезна и вместо него по екрана потекоха странни символи, които от време на време се заменяха от графики и от непонятни картини. На някои от тях се виждаха познати места, но повечето бяха някакви сателити или космически кораби — явно от космоса и приличаха на фантастичен филм.
— Това е нещо като телевизионна програма, Майк — каза Боб — Тя върви денонощно и всеки компютър може да я приеме — с помощта на тази програма. Как точно става това, с какви вълни и на какви честоти все още не мога да разбера. Но за да я гледаш трябва да виждаш в инфрачервения спектър. Между другото направих някои проучвания за бащата на Моника. Дон Киршнер — световноизвестен астроном, професор, по националност канадец, роден в Монреал. Говори 12 езика. Преподавал е в почти всички краища на света — Париж, Лондон, Рим, Мадрид, Стокхолм, Токио, Сидней, Буенос Айрес. Преди два месеца са се преселили тук от Ванкувър. Жена му е биохимик. Знаеш ли кое е странното — този човек е невероятно богат и така и не ми стана ясно откъде е получил тези пари. Той има къщи и имения из цял свят, притежава доста фирми и значителни сметки в доста банки. Интересното е също, че няма никакви сведения за родителите му, както и за родителите на жена му. Освен това и двамата нямат никакви роднини — това не ти ли се струва странно! Още нещо — доколкото разбрах, и той и жена му никога от нищо не са боледували. Във всеки случай, колкото и фантастично да изглежда, аз мисля… че Дон Киршнер е извънземен.
Майкъл му разказа за антигравитационния екран. Изведнъж разни незначителни факти изплуваха в съзнанието му — например скоростта с която Моника плуваше — тя беше вероятно над световния рекорд. Беше ли спал с извънземна? Беше ли влюбен в извънземна? Изведнъж му се зави свят и трябваше да седне.
— Знае ли някой друг за тази програма — попита Майкъл.
— Моят колега Стоун. Той вчера ми помогна да я декодирам. Но се разбрахме да пази всичко в абсолютна тайна.
— Сигурен ли си в него, Боб?
— 95 процента.
— Е, да 100 процентова гаранция няма. Къде е той сега?
= Точно това се мъча да разбера. Тази сутрин не дойде на работа, няма го в къщи, а мобифона му е изключен.