Нейде из сенките в дъното на залата куриерчето си подсвиркваше една от ония накъсани, несвързани мелодийки, които всъщност нямат нищо общо с музиката. Потръпнах от този звук. Имаше нещо зловещо в мисълта, че някой може да си подсвирква по това време на денонощието.
Минах зад бюрото си и седнах. Някой от чистачите беше подредил на куп всичките ми научни списания. Предния следобед бях хвърлил сума ти труд, за да ги прегледам и да отделя каквото ще ми свърши работа за поредната статия. Примижах кисело срещу купчината и изругах. Сега трябваше пак да почвам отначало.
Насред бюрото се белееше безпомощно екземпляр от сутрешния брой. Взех го, облегнах се назад и прегледах новините.
Нямаше кой знае какво. Неприятностите в Африка продължаваха, а венецуелската каша ставаше все по-отчайваща. Снощи някой беше ограбил аптека в центъра, имаше и снимка, на която беззъб аптекар сочеше на скучаещ полицай точно къде е стоял грабителят. Губернаторът заявяваше, че догодина новата администрация ще трябва да потърси допълнителни източници на приходи. Според него в противен случай целият щат можел да фалира. Не го казваше за пръв път.
В горния ляв ъгъл на първа страница имаше местен икономически обзор от Грант Дженсън, редактор в нощната смяна. Грант явно преливаше от оптимизъм. Твърдеше, че възходящите тенденции в бизнеса продължавали непоколебимо. Търговията с недвижими имоти се въртяла успешно, промишлените индекси нараствали, нямало изгледи за трудови конфликти — с две думи, розова картинка. Особено добри перспективи се разкривали в строителството, продължаваше статията. Търсенето на жилища надхвърляло предлагането и всички предприемачи в областта били ангажирани за цялата предстояща година.
Неволно се прозинах. Не ще и дума, всичко беше вярно, но дъртаци като Дженсън вечно ни тъпчат с подобна плява. Обаче издателят щеше да хареса обзора, защото предсказваше разцвет и вдъхваше оптимизъм на рекламодателите, а на обед в Юниън клъб старите финансови ветерани щяха да разговарят надълго и широко за днешната статия.
Ама ако беше обратното, казах си аз, ако продажбите падаха, ако никой не търсеше жилища и фабриките изхвърляха хиляди работници на улицата — тогава и думица нямаше да поместим, преди положението да стане неудържимо.
Сгънах вестника и го бутнах настрани. После измъкнах от чекмеджето вчерашните си записки и се заех да ги препрочитам.
От сянката край бюрото ми изникна куриерчето на сутрешната смяна по прякор Бързака.
— Добро утро, мистър Грейвс.
— Ти ли подсвиркваше? — запитах аз.
— Да, сигурно съм бил аз — кимна момчето и сложи на бюрото ми прясна коректура. — Това е вашата статия за днешния брой. Дето обяснявате как са измрели мамутите и разни други животни. Рекох си, че ще искате да й хвърлите едно око.
Взех коректурата и я прегледах. Както винаги някой умник от дежурните редактори й беше лепнал сензационно заглавие.
— Тая сутрин идвате по-раничко, мистър Грейвс — каза Светкавицата.
— Ще трябва да си подготвя материалите за половин месец напред — обясних аз. — Заминавам в командировка.
— Чух за това — въодушеви се Бързака. — Астрономия.
— Е, да, и така може да се каже. Обиколка на по-големите обсерватории. Ще пиша поредица за космоса. За далечния космос. Галактики и тем подобни.
— А дали ще ви разрешат да надникнете през някой телескоп, мистър Грейвс?
— Не ми се вярва. Работното време на телескопите е разчетено до минута.
— Мистър Грейвс…
— Какво, Бързак?
— Мислите ли, че там има хора? По другите звезди, искам да кажа.
— Не знам. Никой не знае. Разумно е да предположим, че все някъде ще има живи същества.
— Като нас ли?
— Не, не вярвам да са като нас.
Бързака пристъпи от крак на крак и изведнъж се сепна.
— Божичко, мистър Грейвс, без малко да забравя. Чака ви един човек.
— Тук ли?
— Да. Дойде преди два часа. Казах му, че няма да пристигнете скоро, ама той рече, че ще почака.
— Къде е сега?
— Отиде в дежурната стая и се настани на креслото. Мисля, че е заспал.
Аз се изправих.
— Дай да видим кой е.
Трябваше да се сетя от самото начало. Само един човек можеше да постъпва по този начин. Само един човек не се интересуваше дали е ден или нощ.
Блажено усмихнат, той дремеше в креслото. Похъркваше тихичко и от радиостанцията му пригласяше глухото бръщолевене на полицейски участъци, автомобилни патрули, пожарни команди и тем подобни служби за ред и сигурност.
Спряхме на прага и го огледахме.