— Ако използвам умно обстоятелствата, може би ще намеря някоя старица, която ще ме субсидира и ще ми помогне да открия собствен театър. Човек трябва да разчита само на себе си. Това е единственият начин да натрупам състояние.
Джулия скоро разбра, че Майкъл не обича да се охарчва много, и когато закусваха заедно или пък в неделните дни се отправяха на кратка разходка, не забравяше да заплати своята част от разходите. Тя нямаше нищо против това. Харесваше й, че той пресмята всяко пени, и тъй като самата тя бе склонна да пилее пари и винаги закъсняваше с наема си седмица или дори две, възхищаваше му се, защото той не можеше да търпи дългове и въпреки малката си заплата съумяваше редовно да спестява по нещичко. Майкъл искаше да натрупа достатъчно пари, така че, когато замине за Лондон, да има възможност да изчаква и да не се захваща с първата предложена му роля, докато не се появи истинският му шанс. Родителите му живееха с малка пенсия и трябваше да се лишават от най-необходимото, за да го изпратят в Кеймбридж. Но бащата, комуто не се харесваше намерението на Майкъл да се занимава с театър, беше твърд.
— Ако си решил да станеш актьор, аз, разбира се, не бих могъл да те спра — каза той, — но, дявол да го вземе, настоявам да получиш образование, което би съответствало на един джентълмен.
Джулия със задоволство узна, че бащата на Майкъл е полковник в оставка, направи й огромно впечатление, че един от прадедите му проиграл на карти цялото си състояние по време на регентството, харесваше й пръстенът с печат, който Майкъл носеше и на който бяха гравирали глава на глиган и девизът: „Nemo me impune lacessit.“
— Струва ми се, че ти повече се гордееш със семейството си, отколкото с това, че приличаш на гръцки бог — говореше му нежно тя.
— Всеки може да бъде красив — отговаряше той с привлекателната си усмивка, — но не всеки може да се похвали с порядъчно семейство. Право да ти кажа, радвам се, че баща ми е джентълмен.
Джулия събра смелост и каза:
— А моят е ветеринарен лекар.
За миг лицето на Майкъл се вкамени, но той тутакси се овладя и се засмя.
— Разбира се, това няма особено значение — какъв е баща ти. Често съм слушал моя баща да си спомня за полковия ветеринар. Бил е наравно с офицерите. Баща ми винаги е казвал, че той е един от най-добрите хора в полка.
Джулия беше радостна, че Майкъл е завършил в Кеймбридж. Бил е в отбора по гребане на своя колеж, а по едно време дори се говорело да го включат в сборния отбор на университета.
— Много исках да получа син екип.37 Това щеше да бъде толкова полезно за в бъдеще. Можеше да се използва за реклама.
Джулия не беше сигурна дали Майкъл знае, че е влюбена в него. Самият той никога не й бе давал аванси. Харесваше му да бъдат заедно и когато бяха в компания, той никога не се отделяше от нея. Понякога в неделя ги канеха на гости, на обяд или на разкошна студена вечеря и на него му се струваше съвсем в реда на нещата да отидат и да си тръгнат заедно. Той я целуваше пред нейната врата, но както целуваше възрастната актриса, с която играеше в „Кандида“. Майкъл беше сърдечен, добродушен, ласкав, но на Джулия й бе до болка ясно, че за него тя е само приятел. Едновременно с това беше сигурна, че той не е влюбен в никоя друга. Четеше й със смях любовните писма, които получаваше, а когато жени му изпращаха цветя, тутакси ги подаряваше на Джулия.
— Какви идиотки — говореше той. — Какво, по дяволите, искат да постигнат с това?
— Струва ми се, че не е трудно да се досетиш — отговаряше Джулия сухо. Знаеше, че той не гледа сериозно на тези знаци на внимание, но не можеше да не се ядосва и да не ревнува.