— Ще съм последният глупак да се свържа с някоя тук, в Мидълпул. В края на краищата повечето от тези девойчета са съвсем младички. И преди да мога да се огледам, ето че дошъл някой разгневен баща да ми заяви: трябва да се ожените!
Джулия се опитваше да узнае дали Майкъл е имал някоя интрижка, докато е играл в трупата на Бенсън. Постепенно се изясни, че някои от младите актриси са били склонни да му досаждат, но той смятал, че да се обвързва с жени от трупата, би било непростима грешка. Не би довело до нищо добро.
— Та ти знаеш какви интриганти са всички актьори. Те биха разбрали всичко само за двадесет и четири часа. А когато започнеш нещо такова, никога не знаеш как ще свърши. Не, не можех да рискувам.
Когато Майкъл искаше да се позабавлява, той чакаше да се отдалечат на разумно разстояние от Лондон и тогава грабваше някое момиче от ресторант „Глобус“. Това, разбира се, беше скъпо и ако си помислиш, не си струваше парите; още повече, че докато беше при Бенсън, той често играеше крикет с колегите си от трупата, а и голф, когато имаше възможност, а подобни забавления бяха вредни за очите.
Джулия изрече една нагла лъжа:
— Джими казва, че ще играя по-добре, ако завържа любовни отношения с някого.
— Не му вярвай. Той е просто един мръсен старик. Вероятно има предвид любов със самия него? Все едно да се твърди, че бих изиграл Марчбанкс по-добре, ако пишех стихове.
Толкова често разговаряха един с друг, че рано или късно неговите възгледи за брака щяха да й станат съвсем ясни.
— Мисля, че актьорът е просто глупак, ако се ожени млад. Толкова много са случаите, когато това безвъзвратно е погубвало кариерата му. Особено пък ако се ожени за актриса. Той става звезда, а тя виси като камък на шията му. Тя настоява да му бъде партньорка и ако той има собствена трупа, трябва да й дава главни роли, а в случай че ангажира някоя друга, тя му прави ужасни сцени. Това, разбира се, е неразумно и за една актриса. Винаги има опасност да й се роди дете и тогава тя трябва да се откаже от някоя превъзходна роля. Изчезва от очите на публиката за много месеци, а ти знаеш каква е публиката — ако не й се явяваш непрекъснато, забравя за твоето съществуване.
Брак? Какво я интересува бракът? Сърцето й преливаше, като погледнеше в дълбоките му ласкави очи, тя тръпнеше от мъчителен възторг, когато се любуваше на неговите блестящи кестеняви коси. С радост би му дала всичко, което той пожелае. Но тази мисъл нито веднъж не се бе промъкнала в красивата му глава.
„Разбира се, той ме харесва — казваше си Джулия. — Харесва ме повече, от която и да е друга, дори се възхищава от мен, но не го привличам като жена.“
Джулия правеше всичко възможно, за да го съблазни, само дето не легна в леглото му, и то по една-единствена причина — нямаше удобен случай. Започна да се опасява, че са се опознали твърде добре и че отношенията им едва ли биха могли да вземат друг обрат. Горчиво се укоряваше, защото не бе довела нещата докрай още в самото начало на познанството им. Сега Майкъл бе вече твърде искрено привързан към нея, за да й стане любовник. Джулия разузна кога е рожденият му ден и му подари златна табакера — вещ, която той искаше да притежава повече от всичко на света. Табакерата струваше много по-скъпо, отколкото Джулия можеше да си позволи, и Майкъл с усмивка я укори за нейното разточителство. Не се и досещаше с каква възторжена наслада тя харчи парите си за него. Когато настъпи нейният рожден ден, Майкъл й поднесе половин дузина копринени чорапи. Джулия веднага видя, че не са от най-добро качество. Горкото агънце, беше му трудно да се насили и да влезе в големи разноски, но тя се трогна толкова много от това, че въобще й е направил подарък, че не можа да се сдържи и се разплака.
— Колко си чувствителна, мишлето ми — каза той, но беше доволен и трогнат от сълзите й.
Спестовността му й изглеждаше привлекателна. Майкъл просто не можеше да пръска пари. Не беше стиснат, а чисто и просто не дотам щедър. Един или два пъти, когато бяха в ресторант, на нея й се стори, че не дава достатъчно бакшиш на сервитьора, но Майкъл не й обърна никакво внимание, когато тя се опита да му направи забележка. Даваше точно десет процента бакшиш и ако нямаше дребни пари и не можеше да даде точната сума, той си искаше рестото обратно.
— „Недей да даваш и да взимаш в заем“ — цитираше той Полоний38.
Ако някой от членовете на трупата, оказал се временно в нужда, се опитваше да заеме пари от Майкъл, усилията му оставаха напразни. Но той отказваше толкова безхитростно, с такава сърдечност, че никой не му се обиждаше.
38
Става дума за реплика от наставническия монолог на Полоний към сина му Лаерт, когато го изпраща в Париж („Хамлет“). — Б.пр.