— Разбира се, ние се надяваме, че той ще постигне успех — каза мисис Гослин. — Не бяхме много доволни, когато реши да се отдаде на театъра. Виждате ли, и по двете линии ние сме потомствени военни, но той за нищо друго не искаше и да чуе.
— Да, естествено, разбирам за какво говорите.
— Знам, сега всичко е по-различно, отколкото в дните на моята младост, но все пак той е истински джентълмен.
— О, знаете ли, сега с театър се занимават най-порядъчни хора. Съвсем не е така, както е било преди.
— Вероятно сте права. Толкова се радвам, че Майкъл ви доведе със себе си. Малко се вълнувах. Мислех, че ще носите много грим и… вероятно ще бъдете малко шумна. Но смея да твърдя — никой не би се досетил, че сте актриса.
„Оставаше и да се досети, дяволите да го вземат. Никой не би могъл да изиграе ролята на селска девойка така успешно, както аз през последните четиридесет и осем часа.“
Полковникът започна да си прави безобидни шеги с нея и понякога дори игриво я дърпаше за ухото.
— Не бива да флиртувате с мен, полковник! — възкликваше Джулия, като му хвърляше очарователен дяволит поглед. — Само защото съм актриса, вие си мислите, че можете да си позволите с мен какво ли не.
— Джордж, Джордж — усмихваше се мисис Гослин. След това, като се обръщаше към Джулия, добавяше: — Той винаги е обичал да флиртува с жените.
„Дявол да го вземе, всичко върви по мед и масло!“
Мисис Гослин й разказваше за Индия, колко било странно, че всички слуги са тъмнокожи, но обществото там било много приятно — само военни и индийски правителствени чиновници, и все пак у дома било по-добре и тя била много радостна, когато се завърнала в Англия.
Двамата с Майкъл трябваше да си тръгнат в понеделник, деня след Великден, защото същата вечер имаха представление, и в неделя след вечеря полковникът каза, че трябва да отиде в кабинета си, за да напише няколко писма. След малко мисис Гослин също стана от мястото си и отиде да поговори с готвачката. Когато останаха сами, Майкъл запуши с гръб към камината.
— Страхувам се, че тук не беше кой знае колко весело. Но се надявам, че не си скучала много?
— Беше божествено.
— Ти пожъна колосален успех пред родителите ми. Хареса им страшно много.
„Господи, толкова много се трудих“, помисли си Джулия и попита на глас:
— Откъде знаеш?
— Виждам. Татко казва, че си истинска лейди и че никак не приличаш на актриса, а мама твърди, че си много благоразумна.
Джулия наведе поглед, като че ли тези похвали бяха твърде преувеличени. Майкъл пресече стаята и застана пред нея. Изведнъж й се мярна мисълта, че сега той прилича на красив млад лакей, който моли да го вземат на служба. Беше необикновено развълнуван. Сърцето й щеше да изскочи.
— Джулия, скъпа, ще се омъжиш ли за мен?
През цялата тази седмица тя се питаше дали Майкъл ще й направи предложение, но сега, когато най-после бе сторил това, тя се почувства странно смутена.
— Майкъл!
— Не искам да кажа — веднага. Когато стъпим на краката си и имаме някакви конкретни надежди за бъдещето. Знам, че на сцената не мога да се меря с теб, но заедно ще се чувстваме по-добре, а когато открием собствен театър, няма да бъдем лош впряг. Та ти знаеш колко много ми харесваш. Искам да кажа, че никога не съм срещал жена, която може да се сравни с теб.
„Нещастен глупчо! Защо говори всички тези нелепости?! Нима не разбира, че умирам от желание да се омъжа за него? Защо не ме целуне? Защо? Ще ми стигне ли кураж да му призная, че просто съм болна от любов по него?“
— Майкъл, ти си толкова красив. Кой може да откаже да се омъжи за теб?
— Мила!
„По-добре да стана. Той не се сеща да седне. Господи, колко пъти Джими го е карал да репетира тази сцена!“
Джулия се изправи и вдигна лице към него. Той я взе в обятията си и я целуна.
— Трябва да кажа на мама.
Пусна я и се отправи към вратата.
— Мамо, мамо!
След секунда полковникът и мисис Гослин влязоха в стаята. На лицата им сияеше щастливо очакване.
„Дявол да го вземе, всичко е било специално наредено!“
— Мамо, татко, ние се сгодихме!
Мисис Гослин заплака. Тръгна с неловката си тежка походка към Джулия, прегърна я и я целуна през сълзи. Полковникът горещо стисна ръката на сина си и като освободи Джулия от обятията на жена си, също я целуна. Той бе дълбоко трогнат. Тези излияния на чувства подействаха на Джулия и въпреки че се усмихваше щастливо, по страните й се стичаха сълзи. Майкъл със съчувствие наблюдаваше тази умилителна сцена.