— Вие играете просто изумително — възкликна младежът.
„В него има някакъв чар.“
— Радвам се, че ви се харесва — отвърна Джулия.
— Ако проявите голяма любезност към Джулия, възможно е на прощаване да ви подари снимката си.
— Наистина ли ще го направите?
Той отново се изчерви и сините му очи засияха. „Наистина е много сладък.“ Не можеше да се каже, че е красив младеж, но лицето му бе простодушно и открито, а в свенливостта му имаше нещо привлекателно. Джулия си помисли, че ако не приглажда с брилянтин светлокестенявата си къдрава коса, а я пусне свободно, би бил много по-хубав. Цветът на лицето му беше свеж, кожата — хубава, а зъбите — малки и красиви. С одобрение забеляза, че костюмът му приляга отлично и че умее да го носи. Младежът изглеждаше чист и приятен.
— Вероятно никога преди не сте били зад кулисите? — попита Джулия.
— Никога. Ето защо ужасно ми се искаше да получа тази работа. Нямате представа какво е тя за мен.
Майкъл и Джулия му се усмихнаха ласкаво. Възхищението му ги издигаше в собствените им очи.
— Никога не разрешавам на странични хора да присъстват на репетициите ни, но тъй като сте наш счетоводител, може да се смята, че работите в театъра, и ще направя изключение, ако това би ви доставило удоволствие.
— Би било изключително любезно от ваша страна. Никога през живота си не съм присъствал на репетиция. Вие ще играете ли в следващата пиеса?
— Не мисля. Вече не се стремя да играя толкова. Почти е невъзможно да си намеря подходяща роля. Виждате ли, на тази възраст никак не ми отива да играя млади любовници, а драматурзите престанаха да пишат роли, които по време на моята младост се намираха във всяка пиеса. Роли на лица, които французите наричат „резоньори“6. Знаете ли какво имам предвид — някой херцог или министър, или пък някой известен кралски адвокат7, който произнася остроумни фрази и върти всички на малкия си пръст. Не разбирам какво е станало с авторите. Изглежда, съвсем са се отучили да пишат. Да построят къща без тухли — ето какво се очаква от актьорите в наши дни. А каква е тяхната благодарност? Имам предвид авторите. Ще останете поразен, като разберете с каква наглост някои от тях ни поставят условията си!
— Но фактът си е факт — не можем без тях — усмихна се Джулия. — Ако пиесата е лоша, никаква игра не може да я спаси.
— Работата е там, че публиката престана да се интересува истински от театър. В дните на разцвет на английската драма хората са ходели на театър не заради пиесата, а заради актьорите. Не е било важно какво са играли Кембъл8 или мисис Сидънс. Публиката е отивала да види тяхната игра. Не отричам, че дори сега, ако пиесата е лоша, ние се проваляме, но струва ми се, че ако е добра, хората отиват да видят актьорите, а не пиесата.
— Едва ли някой би оспорвал този факт — каза Джулия.
— Произведение, в което да покаже способностите си — ето какво е нужно на актриса като Джулия. Дайте й го и тя ще направи останалото.
Джулия се усмихна на младежа с пленителна, леко извиняваща се усмивка.
— Не трябва да приемате думите на мъжа ми твърде сериозно. Боя се, че когато става дума за мен, той е доста пристрастен.
— Ако този млад човек разбира нещо от театър, той би трябвало да знае, че в областта на актьорското майсторство ти можеш всичко.
— О, хората мислят така, защото се въздържам да правя онова, което не мога.
В този миг Майкъл погледна часовника си.
— Е, млади момко, изпийте си кафето и да тръгваме.
Младежът глътна остатъка от кафето си на един дъх и Джулия стана от масата.
— Няма да забравите за снимката, която ми обещахте, нали?
— Струва ми се, че в кабинета на Майкъл има нещо подходящо. Елате да си изберете.
Тя го въведе в голяма стая зад трапезарията. При все че се смяташе за личен кабинет на Майкъл — „човек се нуждае от място, където би могъл да поседи сам и да изпуши лула тютюн“, — всъщност, когато имаха гости, помещението служеше главно за гардеробна. Тук беше поставено великолепно писалище от махагон, на което стояха снимките на Джордж V9 и кралица Мери10, подписани от самите тях. Над камината висеше старо копие на портрета на Кембъл в ролята на Хамлет, рисуван от Лорънс11. На малка масичка лежаха куп пиеси, написани на машина.
По стените се простираха полици за книги, закрити с вратички в долната си част. Джулия отвори една от тях и извади някои от най-новите си снимки. Подаде едната на младежа.
6
Действуващо лице в пиесата, което не взема активно участие в развитието на сюжета и произнася дълги речи, като изразява мнението на автора за събитията на сцената. — Б.пр.
7
Почетно звание, присъждано на най-заслужилите измежду висшите юридически служители в Англия. — Б.пр.
8
Една от най-популярните актьорски фамилии в Англия. Нейни представители са били Сара Сидънс (по рождение Кембъл) и брат й Джон Филип Кембъл (1757 — 1832). — Б.пр.
11
Лорънс, Сър Томас-Томъс (1769 — 830), навестен английски художник портретист. Позирали са му знатни аристократи, пълководци, членове на кралското семейство. — Б.пр.