— Дявол да го вземе, ако имах вашата външност, какъв актьор щеше да излезе от мен!
Срещата завърши с това, че Майкъл получи ангажимент. Той остана в Мидълпул две години. Скоро стана любимец на трупата. Беше добродушен и отзивчив; не жалеше силите си, за да услужи на някого. Красотата му стана сензация в Мидълпул и на служебния вход винаги се трупаха млади момичета в очакване да го зърнат, когато излиза. Пишеха му любовни писма и му пращаха цветя. Той приемаше тяхното възхищение като нещо естествено, но не позволяваше да му завъртят главата. Стремеше се към успех и бе твърдо решил да не се обвързва с нищо, което би попречило на кариерата му. Джими Лангтън скоро разбра, че независимо от настойчивостта на Майкъл и горещото му желание да преуспее, от него никога няма да излезе добър актьор. Спасяваше го единствено красивата му външност. Гласът му беше тъничък и в особено патетични моменти звучеше твърде пронизително. В такива случаи създаваше по-скоро ефект на истерия, отколкото на неудържима страст. Но най-големият му недостатък в главната роля на любовник беше, че не умееше да изразява любовни преживявания. Той бе непринуден в свободен диалог и произнасяше репликите със съответната духовитост, но стигнеше ли се до любовно обяснение, нещо го сковаваше. Смущаваше се и това си личеше.
— Дяволите да ви вземат, не дръжте момичето, като че ли е чувал с картофи — крещеше му Джими Лангтън. — Целувате я, сякаш се боите от простуда. Вие сте влюбен в това момиче! Трябва да чувствате, че сте влюбен в нея! Да ви се струва, че се топите като восък и че ако след минута земята се разтърси и пропукалата се бездна може да ви погълне всеки миг, вие си мислите: „По дяволите това земетресение!“
Всичко беше напразно. Въпреки своята красота, изящество и непринудените си маниери, Майкъл си оставаше хладен любовник. Но това не попречи на Джулия лудо да се влюби в него. Те се срещнаха още когато той влезе в трупата на Лангтън.
При самата Джулия нещата вървяха съвсем лесно. Беше родена в Джърси, където баща й, също роден на острова, бе ветеринарен лекар. Сестрата на майка й се беше омъжила за французин, търговец на въглища от Сен Мало, и Джулия беше изпратена да живее при тях, докато се учеше в местния лицей. Научи се да говори френски като истинска французойка. Беше родена актриса и откакто се помнеше, никой не се съмняваше, че мястото й е на сцената. Леля й, мадам Фалу, беше en relations20 с една възрастна актриса, която на младини е била societaire21 в Комеди Франсез. Тя се бе преселила в Сен Мало, където живееше с малката пенсия, отпусната й от един от нейните любовници, след като се бяха разделили след дълги години на вярно извънбрачно съжителство. Когато Джулия бе дванадесетгодишно дете, тази актриса се беше вече превърнала в дебела и гръмогласна над шестдесетгодишна старица, която преливаше от жизненост и от всичко на света най-много обичаше вкусната храна. Имаше мощен и звънлив смях и говореше с нисък и силен като на мъж глас. Тя даде и първите уроци на Джулия. Научи я на всичко, което самата тя знаеше от Conservatoire22, и й говореше за Райхенберг, който бе играл ingenues23 до седемдесетгодишна възраст, за Сара Бернар24 и нейния златен глас, за Муне-Сюли25 и неговото величие и за великия Коклен, най-големия актьор на своето време. Рецитираше й дълги откъси от Корней и Расин, както бе свикнала да ги произнася в Комеди Франсез и учеше Джулия да ги изпълнява по същия начин. Джулия прелестно рецитираше със своя детски глас пълните с мечтателност и страст монолози на Федра26, подчертавайки ритъма на александрийския стих и изговаряйки думите твърде афектирано и в същото време доста драматично. Навремето Жана Тебу трябва да е играла по твърде неестествен начин, но тя научи Джулия на превъзходна артикулация, научи я как да се движи и да се държи на сцената, да не се страхува от гласа си и изработи у нея онова интуитивно умение да наложи нужния ритъм, което по-късно стана едно от нейните най-големи достойнства.
— Не прави пауза, ако не е крайно необходимо — съветваше я тя с гръмотевичния си глас, като удряше със свити в юмрук пръсти върху масата пред себе си, — но ако правиш, задръж я колкото можеш по-дълго.
Когато стана на шестнадесет години и влезе в Кралската академия по драматично изкуство на Гауър Стрийт, Джулия вече знаеше много от онова, на което я учеха. Трябваше да се избави от някои остарели похвати и да се приучи към по-естествен и разговорен начин на изпълнение. Но тя печелеше първите награди на всички конкурси, в които участваше, и почти веднага щом завърши, благодарение на превъзходния си френски език получи малка роля на френска прислужница в един от лондонските театри. Отначало изглеждаше, че познанията й по френски език ще я обрекат на роли, в които се изисква чужд акцент, тъй като след това беше ангажирана за ролята на австрийска сервитьорка. Изминаха две години, преди Джими Лангтън да я открие. Джулия гастролираше из провинцията в една мелодрама, която бе имала успех в Лондон — в ролята на италианска авантюристка, чиито интриги в края на краищата се разкриват, и тя се стараеше без особен успех да играе четиридесетгодишна жена. Тъй като звездата на трупата, блондинка в зряла възраст, изпълняваше ролята на младо момиче, цялото представление бе лишено от правдоподобност. Джими си беше дал кратка почивка, обикаляше различни градове и ходеше на театър всяка вечер. В края на пиесата отиде да се запознае с Джулия. Беше достатъчно известен в театралните среди, та Джулия да се почувства поласкана от неговите комплименти, и когато я покани на обяд на следващия ден, тя се съгласи.
26
В древногръцката митология — дъщеря на критския цар Минос, която се самоубива от несподелена любов. — Б.пр.