Още щом седнаха на масата, той пристъпи направо към въпроса.
— Цяла нощ не съм мигнал и непрекъснато мислех за вас — каза той.
— Това вече е изненада! И какви бяха мислите ви — чисти или нечисти?
Джими пропусна покрай ушите си насмешливия й въпрос.
— Вече двадесет и пет години съм в играта, викал съм актьорите на сцената, бил съм сценичен работник, режисьор, актьор, рекламен агент, дори и критик съм бил, дявол да го вземе. Живея сред кулисите още от дете, откакто излязох от пансиона, и ако не знам нещо за театъра, значи то не си струва да се знае. Мисля, че сте гениална.
— Много мило от ваша страна.
— Млъкнете. Оставете ме да говоря. Имате превъзходни данни. Подходящ ръст, хубава фигура, изключително подвижно и изразително лице.
— Вие ме ласкаете.
— Точно това и правя. Ето такова лице е нужно на една актриса. Лице, което може да изглежда всякак, дори красиво, лице, което може да изрази всяка мисъл, минала през главата ви. Такова лице е имала Дузе27. Миналата вечер, при все че не мислехте за това, което вършите, от време на време думите, които произнасяхте, бяха просто изписани на лицето ви.
— Ужасна роля. В нея няма и какво толкова да се мисли. Чухте ли какви глупости трябваше да изговарям?
— Ужасни са само актьорите, а не ролите. Вие притежавате необикновен глас, глас, който би покъртил душите. Не знам как сте в комична роля, но съм готов да рискувам.
— Какво искате да кажете с това?
— Чувството ви за ритъм е почти безпогрешно. На това едва ли са ви научили, то трябва да е в самата ви природа. И така е далеч по-добре. А сега да се върнем на въпроса. Заинтересувах се за вас. Говорите френски като французойка и затова ви дават роли, за които е нужен развален английски език. Знаете ли, така няма да отидете далеч.
— Това е всичко, което мога да получа.
— Щяхте ли да бъдете удовлетворена, ако цял живот изпълнявате такива роли? Ще затънете в тях и публиката няма да ви възприема в нищо друго. Второстепенни роли — това ще бъде всичко, което ще играете. Най-много двадесет лири седмично и един голям талант ще бъде погубен.
— Винаги съм се надявала, че някой ден ще получа истинска роля.
— Кога? Може да чакате и десет години. На колко години сте сега?
— На двадесет.
— Колко получавате?
— Петнадесет лири на седмица.
— Лъжете. Получавате дванадесет, много повече, отколкото струвате в този момент. Трябва да се научите на още много неща. Жестовете ви са банални. Дори не се и досещате, че всеки жест трябва да означава нещо. Вие не умеете да заставите публиката да ви гледа, преди да заговорите. Прекалено се гримирате. С лице като вашето колкото по-малко грим, толкова по-добре. Искате ли да станете звезда?
— Кой не иска?
— Елате при мен и аз ще ви направя най-великата актриса в Англия. Бързо ли запомняте? Би трябвало на вашата възраст…
— Мисля, че мога да запомня дума по дума всяка роля за четиридесет и осем часа.
— Вие се нуждаете от опит и от мен, за да ви направя актриса. Елате и ще ви предоставя двадесет роли на година. Ибсен, Шоу, Баркър28, Зудерман29, Ханкин30, Голдсуърти. Вие притежавате огромно обаяние, но по всичко личи, че нямате и най-малка представа как да го използвате. — Джими се изкиска: — За бога, ако имахте, тази стара кранта щеше да ви изхвърли от трупата, преди да можете да се обърнете. Трябва да хванете публиката за гърлото и да кажете: „Ей вие, кучета, гледайте ме!“ Вие трябва да властвате над нея. Ако човек не притежава талант, никой не може да му го даде, но ако притежава, може да се научи да го използва. Казвам ви, имате всички данни да станете велика актриса. Никога в живота си не съм бил толкова уверен в нещо.