На душата й стана много по-леко.
XXVI
Репетициите започнаха и отвлякоха тревожните мисли на Джулия в друга посока. Старата пиеса, която Майкъл беше поставил, след като Джулия замина в чужбина, даваше съвсем посредствени приходи, но той предпочиташе да не закрива театъра и да не я снема от репертоара, докато не подготвят „Модерни времена“. Тъй като два пъти в седмицата Майкъл участваше в дневни представления, а времето беше горещо, той реши да не репетира до припадък. Оставаше им още цял месец до премиерата.
При все че вече много години Джулия бе играла в театъра, репетициите, както и преди, я караха да чувства радостен трепет, а на първата репетиция така се вълнуваше, че едва не се поболяваше. Това беше начало на ново приключение. По време на репетиции тя съвсем не се чувстваше примадона, беше й тревожно и весело, като че ли отново е онази младичка девойка, която изпълнява първата си малка роля. И заедно с това имаше възхитително усещане за собствените си възможности. Отново й се представяше случай да ги прояви.
В единадесет часа тя се качи на сцената. Актьорите нямаха какво да правят и се разхождаха наоколо. Тя се разцелува с онези актриси и стисна ръка на онези актьори, с които беше близка, Майкъл учтиво й представи останалите — онези, които не познаваше. Тя сърдечно поздрави Ейвис Крайтън. Каза й колко е хубавичка и колко харесва новата й шапка, разказа й за новите костюми, които си е избрала в Париж.
— Виждали ли сте скоро Том?
— Не. Замина в отпуск.
— Ах, така ли? Той е много приятно момче, нали?
— Очарователен е.
Двете жени се усмихнаха, като се гледаха една друга в очите. Докато Ейвис четеше ролята си, Джулия внимателно я наблюдаваше и се вслушваше във всяка нейна интонация. Усмихна се ледено. Разбира се, друго не бе очаквала. Ейвис беше от актрисите, които са абсолютно уверени в себе си още от първата репетиция. Не се и досещаше какво й предстои. Сега Том не означаваше нищо за Джулия, но тя имаше намерение да оправи сметките си с Ейвис. Мръсница!
Пиесата беше съвременна версия на „Втората мисис Танкъри“, но тъй като новото поколение имаше различни нрави, авторът я бе превърнал в комедия. Бяха въведени някои от старите персонажи и Обри Танкъри се появяваше във второ действие вече като старец. След смъртта на Пола той се жени за трети път. Мисис Кортелион е решила да го възнагради заради злочестия му втори брак; по това време самата тя се е превърнала в свадлива и високомерна старица. Дъщеря му Елийн и Хю Ардейл са решили да забравят миналото, тъй като трагичната смърт на Пола е изтрила възпоминанията за извънбрачната му връзка, и двамата се оженват. В тази пиеса Хю е бригаден генерал в оставка, който играе голф и оплаква упадъка на Британската империя. „Дявол да го вземе, сър, ако имах власт, бих изправил всички тези проклети социалисти до стената.“ Елийн, вече съвсем не толкова млада, от срамежлива девойка се е превърнала във весела, съвременна жена с остър език. Героят, който Майкъл играеше, се наричаше Робърт Хъмфрис. Подобно на Обри от пиесата на Пиниро, той е вдовец и живее с единствената си дъщеря. Дълги години е бил консул в Китай; след като е забогатял, той е излязъл в оставка и се е заселил в имението, оставено му в наследство, недалеч от мястото, където живее семейство Танкъри. Дъщеря му Онър, за чиято роля бяха ангажирали Ейвис Крайтън, учи медицина, за да отиде да практикува в Индия. Разделил се със старите си приятели, понеже много години е живял в чужбина, и не намерил нови, в Лондон Робърт Хъмфрис се е запознал с една известна дама на име мисис Мартън. Тя е от същата класа, както и Пола, но по-обикновена жена; през лятото и зимата „работи“ в Кан, а през останалото време обитава апартамент на Албемарл Стрийт, където забавлява офицерите от бригадата на нейно величество. Играе добре бридж и още по-добре голф. Ролята беше много подходяща за Джулия.
Авторът почти не се отклоняваше от стария текст. Онър заявява на мистър Хъмфрис, че се отказва от медицинската кариера, тъй като току-що се е сгодила за някакъв млад гвардеец, син на Елийн, и възнамерява да живее при баща си. Очевидно доста объркан, Робърт Хъмфрис й разкрива намерението си да се ожени за мисис Мартън. Онър приема това напълно спокойно.
„Разбира се, ти знаеш, че е проститутка?“ — хладнокръвно произнася дъщеря му.
Бащата, смутен още повече, й говори за нещастния живот на мисис Мартън и за това колко желае да я възнагради за страданията й.