„Ах, не говори глупости — отговаря дъщеря му, това е великолепно, ако само можеш да го направиш.“
Синът на Елийн е бил един от безбройните любовници на мисис Мартън точно както съпругът на Елийн навремето е бил любовник на Пола Танкъри. Когато Робърт Хъмфрис довежда новата си жена в крайградското си имение и този факт става известен, те решават, че трябва да разкажат всичко на Онър. За техен ужас окото й не трепва: това вече й е известно.
„Бях страшно радостна, като го узнах — заявява тя на своята мащеха. — Разбирате ли, скъпа, сега ще можете да ме осведомите дали е добър в леглото.“
Това беше най-добрата сцена с участието на Ейвис Крайтън; продължаваше цели десет минути и от самото начало Майкъл разбра колко е важна и ефектна. Хладната, суха, миловидна Ейвис беше точно това, което бе нужно за мизансцена. Но след няколко репетиции Майкъл започна да подозира, че тя не може да даде нищо повече, и реши да се посъветва с Джулия.
— Как е Ейвис според теб?
— Трудно е да се каже. Още е съвсем рано.
— Разстроен съм заради нея. Ти ми каза, че е добра актриса. Засега не виждам нищо такова.
— С такава роля никой не може да се провали.
— Знаеш не по-зле от мен, че готова роля просто не съществува. Колкото и да е хубавя, тя трябва да се изиграе, трябва да се извлече всичко, което е вложено в нея. Може би е по-добре да се отървем от Ейвис, докато не е станало късно, и да вземем друга на нейно място?
— Не е толкова просто. Все си мисля, че трябва да й се предостави възможност да се изяви.
— Толкова е непохватна, жестовете й са лишени от всякакъв смисъл.
Джулия се замисли. Имаше всички основания да настоява Ейвис да остане в актьорския състав. Вече я познаваше добре и беше сигурна, че ако я уволнят, щеше да каже на Том, че Джулия го е направила от ревност. Том я обичаше и щеше да повярва на всяка нейна дума. Дори можеше да си помисли, че Джулия нарочно я е оскърбила поради това, че той я е напуснал. Не, не, Ейвис трябва да остане. Трябва да изпълни ролята си и да се провали. Том трябва да види със собствените си очи, че е бездарна. И двамата мислеха, че с тази пиеса Ейвис ще изплува. Глупаци! Пиесата ще я погуби.
— Ти си умел режисьор, Майкъл, и аз съм уверена, че ако се постараеш малко повече, ще успееш да я научиш как да изиграе ролята.
— Точно там е въпросът. Тя не се вслушва в указанията. Обяснявам й как трябва да произнесе репликата, а тя си продължава както преди. Няма да повярваш, че понякога се чудя дали не си въобразява, че знае всичко по-добре от мен.
— Нервираш я. Когато й заповядваш да направи нещо, ти я плашиш и тя просто престава да съобразява.
— Господи, има ли човек, с когото да се работи по-леко, отколкото с мен! Нито веднъж не съм й казал остра дума.
Джулия нежно му се усмихна.
— И ти искаш да ме увериш, че не се досещаш какво става с нея?
— Не. Какво?
Майкъл я гледаше в недоумение.
— Стига си се преструвал, мили. Тя е влюбена до уши в теб.
— В мен? Мислех, че е сгодена за Том. Глупости. Вечните ти фантазии.
— Но това е очевидно. В края на краищата не е първата жертва на фаталната ти красота и мисля, че няма да бъде последната.
— Бог ми е свидетел, че не искам да подлея вода на бедния Том.
— В какво си виновен ти?
— Кажи, как да постъпя?
— Бъди ласкав с нея. Тя е още толкова млада, бедничката. Нуждае се от някой, който да й помогне. Ако репетираш ролята няколко пъти насаме с нея, сигурна съм, че ще направиш чудеса. Защо не я поканиш някой ден на обяд, където да си поговорите само двамата?
Джулия видя, че очите му заблестяха и на устните му се появи бегла усмивка — той обмисляше предложението й.
— Разбира се, най-важното е пиесата да има колкото е възможно по-голям успех.
— Разбирам, че ще ти е досадно, но заради пиесата трябва да го направиш.
— Знаеш, че никога няма да извърша нещо, което би те разстроило, Джулия. С удоволствие бих я освободил и бих взел някоя друга.
— Мисля, че ще бъде голяма грешка. Убедена съм, че ако поработиш с Ейвис както трябва, тя ще изиграе ролята си прекрасно.
Майкъл се разходи напред-назад из стаята. Изглежда, че обмисляше този въпрос от всички страни.
— Какво пък, в това се състои работата ми — да накарам всеки изпълнител да играе колкото е възможно по-добре. И във всеки конкретен случай трябва да търся най-правилния подход.
Майкъл повдигна брадичката и глътна коремчето си. Джулия разбра, че Ейвис Крайтън ще остане в трупата. На другия ден по време на репетицията Майкъл отведе Ейвис настрана и дълго разговаря с нея. По начина, по който говореше, Джулия знаеше точно за какво става дума и като ги погледна с крайчеца на окото си, забеляза, че Ейвис Крайтън се усмихна и кимна. Майкъл я бе поканил на обяд. Успокоена, Джулия се задълбочи в ролята си.