— Знам, че ми липсва опит. Разбира се, трябва да помисля за предложението ви. Не бих имала нищо против да дойда при вас за един сезон.
— Вървете по дяволите! Нима си въобразявате, че за един сезон ще направя от вас актриса? Нима мислите, че ще пукна от работа само за да дадете няколко прилични представления, а после да заминете за Лондон и да играете нищожна роля в някоя касова пиеса? За какъв идиот ме вземате? Ще подпиша с вас договор за три години, ще ви плащам осем лири седмично и ще трябва да работите като вол.
— Осем лири седмично е просто смешно. Не мога да приема такова предложение.
— Можете, можете. Това е всичко, което струвате в момента, и всичко, което ще получавате.
Джулия беше работила в театъра три години и за това време бе успяла да научи много. Освен това Жана Тебу, която не се отличаваше със строг морал, беше споделила с нея доста полезни неща.
— Не разчитате ли случайно, че за тези пари бихте могли и да преспивате с мен?
— Боже мой, наистина ли си мислите, че имам време да спя с актрисите от своята трупа? Трябва да върша много по-важни неща, моето момиче. И ще видите, че след четири часа репетиции, да не говорим за дневните представления, и след като вечер играете така, че да съм доволен от вас, не ще имате нито време, нито желание да се занимавате с любов. Когато накрая си легнете, ще искате само едно — да спите.
Но тук Джими Лангтън грешеше.
III
Джулия, завладяна от ентусиазма и фантастичната му енергия, прие предложението. Джими започна да работи с нея, като й даваше скромни роли, и под негово ръководство тя ги играеше както никога преди. Той накара критиците да се заинтересуват от нея, ласкаеше ги, като ги караше да мислят, че са открили един забележителен талант, и направи така, че именно те да му предложат да я покаже на публиката в ролята на Магда31. Джулия имаше огромен успех и тогава Джими й даде една след друга ролите на Нора в „Куклен дом“32, Ана в „Човек и свръхчовек“33 и Хеда Габлер34. Жителите на Мидълпул с възторг откриха, че в техния град има актриса, с която се хвалеха, че би затъмнила всяка лондонска звезда, и се тълпяха да я видят в спектакли, които преди посещаваха само от местен патриотизъм. В столичните вестници започнаха да споменават за Джулия и много възторжени ценители на драмата пристигнаха в Мидълпул само за да я видят. Те се завръщаха, превъзнасяйки я до небесата, и двама-трима директори на лондонски театри изпратиха свои представители да дадат отзиви за играта й. Колебаеха се. В драмите на Ибсен и Шоу тя беше добра, но каква ще се окаже в някоя обикновена пиеса? Директорите вече имаха горчив опит. Като изпаднеха във възторг от забележителната игра на някой актьор в една от тези чудновати драми, те тутакси сключваха с него договор, а след това виждаха, че във всички останали пиеси той не е по-добър от другите.
Когато Майкъл влезе в трупата, Джулия бе играла в Мидълпул вече цяла година. Джими му даде ролята на Марчбанкс в „Кандида“35. Бе направил правилен избор, както можеше и да се очаква от него, тъй като в тази роля красотата на Майкъл беше голямо преимущество, а отсъствието на темперамент не бе недостатък.
Джулия протегна ръка и взе първата от картонените кутии, в които се пазеха снимките на Майкъл. Беше се разположила удобно на пода. Набързо разгледа ранните му фотографии, като търсеше онази, която бе направена в първите дни, след като той бе пристигнал в Мидълпул. Но когато най-после я откри, сърцето й се сви от остра болка. Няколко секунди Джулия се бореше със сълзите. Точно такъв беше той тогава. Кандида се изпълняваше от една по-възрастна актриса, която обикновено се явяваше в характерни роли или в роли на майки и стари неомъжени лели, и Джулия, която нямаше какво друго да прави, освен да участва в представления осем пъти на седмица, посещаваше всички репетиции. Тя се влюби в Майкъл от пръв поглед. Никога не бе виждала толкова красив мъж и започна неотстъпно да го преследва. След известно време Джими постави „Призраци“36 с риск да си навлече гнева на порядъчните граждани в Мидълпул. Майкъл играеше момчето, а Джулия — Регина. Те взаимно си четяха ролите, а след репетициите закусваха заедно, за да ги обсъждат. Скоро станаха неразделни. Джулия не можеше да се сдържи и бурно ласкаеше Майкъл. Той не беше тщеславен, знаеше, че е красив, и приемаше комплименти ако не с безразличие, то с такъв израз, като че ли се отнасяха за някоя великолепна къща, предавана в семейството им от поколение на поколение. Беше добре известно, че това е един от най-хубавите образци на архитектурата в своята епоха, гордееха се с нея, грижеха се за нея, но не намираха нищо особено в това, че тя съществува, и фактът, че именно те са нейни притежатели, бе така естествен за тях, както дишането. Майкъл беше практичен и амбициозен. Знаеше, че засега красотата му е неговият главен коз, но също така му бе известно, че това няма да е завинаги, и бе твърдо решил да стане добър актьор, за да може в бъдеще да се опира на още нещо, освен на красивата си външност. Възнамеряваше да научи от Джими Лангтън всичко, каквото може, а след това да замине за Лондон.