XXVIII
След три дни Роджър замина за Шотландия. Джулия използува цялата си изобретателност, за да не остава повече насаме с него. Когато това се случеше за малко, тя говореше за странични неща. Дълбоко в душата си Джулия се радваше, че той заминава. Не можеше да изтрие от ума си странния разговор, който бяха провели в деня на неговото завръщане. Особено бе разтревожена от думите му, че ако тя влезе в празна стая и някой неочаквано разтвори вратата, няма да намери никого. Това я караше да се чувства не на себе си.
„Никога не съм се мислила за умопомрачителна красавица, но никой не е отричал, че съм личност. Ако мога да изиграя сто различни роли по сто различни начина, това не означава, че ми липсва индивидуалност. Мога да го направя, защото съм дяволски талантлива актриса.“
Джулия се опита да си спомни какво ли би станало, ако влезе сама в празна стая.
„Но аз никога не съм сама, дори в празна стая. С мен винаги са Майкъл или Иви, или Чарлс, или зрителите, не телом, разбира се, а духом. Трябва да поговоря с Чарлс за Роджър.“
За съжаление Чарлс Теймърли не беше в града. Но скоро трябваше да се върне — за генералната репетиция и за премиерата — от двадесет години не бе изпускал нито едно от тези събития, а след генералната репетиция винаги вечеряха заедно. Майкъл щеше да се задържи в театъра, зает с осветлението и с други неща, а двамата с Чарлс щяха да, останат насаме. Щяха да си поговорят както трябва.
Джулия готвеше ролята си. Тя не създаваше героинята си чрез наблюдение на други хора; имаше дарбата да влезе в кожата на жената, която трябваше да изобрази, да започне да мисли с нейния ум, да възприема с нейните сетива. Интуицията й подсказваше стотици дребни детайли, които толкова поразяваха зрителите с правдивостта си, но ако я запитаха откъде ги е взела, Джулия не можеше да отговори. Сега искаше да покаже, че мисис Мартън, която обича да играе голф и се държи с мъжете като равна, въпреки дръзките си, леко сковани обноски е почтена буржоазка, която страстно мечтае да се омъжи и да се чувства сигурна.
Майкъл и без това не разрешаваше на много хора да посещават генералната репетиция, но този път пусна в салона само Чарлс, а освен него — фотографа и художниците по костюмите, чието присъствие бе абсолютно необходимо, тъй като искаше да порази публиката на премиерата. Джулия щадеше силите си. Преди премиерата тя нямаше намерение да показва всичко, на което е способна. Беше достатъчно да изиграе ролята професионално. Под опитното ръководство на Майкъл всичко вървеше много гладко, без никаква засечка и в десет часа Джулия и Чарлс вече седяха в салона на „Савой“. Първият въпрос, който тя му зададе, се отнасяше до Ейвис Крайтън.
— Съвсем не е лоша и е рядко красива. Във второто действие изглеждаше прелестна в роклята си.
— На премиерата няма да бъда облечена в роклята, която носих днес във второ действие. Чарли Деврил ми направи друга.
Чарлс не видя насмешливото пламъче в очите й, а дори да го беше забелязал, нямаше да разбере какво означава. Майкъл бе последвал съвета на Джулия и не пожали сили за Ейвис. Той репетираше насаме с нея и я научи на всяка интонация, на всеки жест. Джулия имаше всички основания да предполага, че освен това Майкъл я е канил няколко пъти на обяд и я е водил на вечеря. Всичко това даде резултат — Ейвис играеше необикновено добре. Майкъл потриваше ръце.
— Много съм доволен от нея. Сигурен съм, че ще има успех. Вече съм склонен да сключа постоянен договор с нея.
— Засега все още не бих направила това — каза Джулия. — Във всеки случай почакай до премиерата. Докато не покажеш спектакъла пред публика, никога не можеш да бъдеш сигурен дали е добър, или не.
— Тя е мило момиче и истинска лейди.
— Мило момиче, защото по всяка вероятност е безумно влюбена в теб, и истинска лейди, защото се съпротивлява на ухажванията ти, докато не подпишеш договор с нея.
— Хайде, скъпа, не говори глупости. Та аз мога да й бъда баща!
Но самодоволно се усмихна. Джулия прекрасно знаеше, че ухажването му се свежда до стискане на ръката или до някоя и друга целувчица в таксито, но знаеше също така, че той се ласкае от нейните подозрения в съпружеска изневяра.
След като задоволи апетита си, без да излага на опасност хубавата си фигура, Джулия пристъпи към въпроса, който си бе намислила да обсъди с Чарлс.