„Горкичките, днес им провървя с времето.“
Преди години Джулия непоносимо нервничеше преди премиерата. Още от сутринта леко й призляваше, а с приближаването на вечерта изпадаше в такова състояние, че почти беше готова да напусне сцената. Но сега, след като бе преминала това тежко изпитание толкова пъти, бе станала малко по-равнодушна. В първата половина на деня се чувстваше щастлива и леко развълнувана. Едва късно следобед ставаше нервна. Млъкваше и молеше да я остават сама. Ставаше доста раздразнителна, а Майкъл знаеше от горчив опит, че в такива моменти е най-добре да не се мярка пред очите й. Ръцете и краката й изстиваха, а когато пристигнеше в театъра, те вече заприличваха на две парчета лед. Но все пак тревожното очакване, което я обземаше, не беше неприятно.
Тази сутрин тя нямаше друго задължение, освен да отиде по обяд в театър „Сидънс“ за последната репетиция на текста, и затова се излежаваше до късно. Майкъл не се появи на обяд, тъй като трябваше да се позанимае още малко с декорите, и Джулия обядва сама. След това отново легна и спа дълбоко още един час. Имаше намерение да си почива през целия следобед. Мис Филипс щеше да дойде в шест часа, за да й направи лек масаж, и около седем тя искаше да бъде вече в театъра. Но когато се събуди, почувства толкова бодра, че й стана скучно да лежи и реши да излезе и се поразходи. Денят беше слънчев и прекрасен. Тъй като предпочиташе града пред природата и улиците пред дърветата, тя не се запъти към парка, а започна да скита из съседните площади, пусти по това време на годината. Разсеяно гледаше къщите и си мислеше колко много предпочита собствения си дом, пред която и да е от тях. Беше й спокойно и леко на душата. Най-после реши, че е време да се връща. Току-що бе стигнала до ъгъла на Стенхоуп Плейс, когато чу някакъв глас да произнася името й — глас, който не можеше да сбърка.
— Джулия!
Тя се обърна и Том я настигна широко засмян. Джулия не го беше виждала, откакто се бе върнала от Франция. Той беше много хубав в елегантния си син костюм и кафява шапка. Лицето му бе загоряло.
— Мислех, че не си в Лондон.
— Върнах се в понеделник. Не ти позвъних, защото знаех, че си заета с последните репетиции. Тази вечер ще бъда в театъра. Майкъл ми осигури място.
— Прекрасно.
Явно много се радваше да я види. Сияеше, очите му блестяха. Джулия с удоволствие осъзна, че срещата й с него не пробужда никакви чувства в душата й. И докато двамата разговаряха, се питаше какво в него я бе вълнувало толкова дълбоко.
— Откъде ти хрумна да скиташ сама из града?
— Излязох да подишам чист въздух. Тъкмо се канех да се връщам и да пия чай.
— Хайде да отидем и да пием чай у дома.
Той живееше зад ъгъла. Забелязал бе Джулия, когато се прибираше.
— Защо си излязъл толкова рано?
— Сега в кантората нямаме много работа. Знаеш ли, преди два месеца един от съдружниците почина и моят дял във фирмата се увеличи. А това означава, че няма нужда да се разделям с апартамента. Майкъл постъпи много хубаво, като ми предложи да не плащам наем, докато не дойдат по-добри времена. Никак не ми се щеше да напускам това място. Влез. С огромно удоволствие ще ти приготвя чаша чай.
Том говореше толкова оживено, че на Джулия й стана забавно. Ако човек ги слушаше отстрани, никога не би се досетил, че между тях някога е имало нещо. В държането му не личеше ни най-малко смущение.
— Добре. Но мога да остана само минутка.
— Окей.
Свиха към дома му и Джулия тръгна пред него нагоре по тясната стълба.
— Ти влез в хола, а аз ще сложа водата да заври.
Джулия влезе в стаята и седна. Огледа се. Тези стени бяха неми свидетели на нейните бурни чувства. Тук нищо не се бе изменило. Снимката й стоеше на същото място, но на полицата над камината се бе появила още една — голяма фотография на Ейвис Крайтън с надпис: „На Том от Ейвис“. На Джулия й трябваше само един поглед, за да забележи всичко това. Стаята сякаш бе декор, сред който някога бе играла; беше й смътно позната, но нищо повече. Любовта, която я бе изгаряла тогава, ревността, която бе потискала в себе си, покрусата от поражението — всичко това не беше по-реално, от която и да е от нейните многобройни роли на сцената. Тя се наслаждаваше на равнодушието си.
Том влезе, в ръцете си държеше покривката, която тя му бе подарила някога; той акуратно подреди сервиза за чай, който също му бе подарък от нея. Джулия сама не разбра как й стана толкова смешно при мисълта, че той съвсем непреднамерено използва всички нейни дребни подаръци. Том донесе чая и те го изпиха, седнали един до друг на дивана. Той продължаваше да й разказва колко се е подобрило положението му. Като се стараеше да бъде любезен както винаги, й призна, че са му дали голям дял във фирмата, защото е привлякъл много нови клиенти, а това му се е удало само благодарение на нея — на Джулия. Разказа й за отпуска си. На Джулия й беше ясно, че той дори не подозира какви мъчителни страдания й е причинил някога. От това също сега й се прииска да се разсмее.