— Както чувам, днес те чака колосален успех.
— Не би било лошо, нали?
— Ейвис ми каза, че двамата с Майкъл се отнасяте прекрасно с нея. Внимавай да не те затъмни в тази пиеса.
Той искаше да я подразни, но Джулия се попита дали Ейвис не му бе дала да разбере, че се надява на това.
— Сгодени ли сте?
— Не. Тя държи на свободата си. Казва, че годежът би попречил на кариерата й.
— На кое? — Думите сами се изплъзнаха от устата й, но тя веднага се поправи: — Ах, да, разбирам.
— Естествено не бих искал да й преча. Ако след днешната премиера получи покана да играе в Америка? Разбирам, че нищо не трябва да й пречи да приеме.
„Кариерата й!“ Джулия тайно се усмихна.
— Знаеш ли, наистина си мисля, че е страшно хубаво от твоя страна да се държиш така с Ейвис.
— Защо?
— Е, сама знаеш какви са жените.
Като казваше това, той я прегърна през кръста и я целуна. Джулия се изсмя в лицето му. — Ама че си забавно момче!
— Какво ще кажеш, да се полюбим малко, а?
— Не говори глупости.
— Но какво глупаво има в това? Не ти ли се струва, че и без това много отдавна сме в развод?
— Аз съм за безвъзвратен развод. А Ейвис?
— Тя е нещо друго. Хайде, а?
— Забрави ли, че днес имам премиера?
— Имаме предостатъчно време.
Той я прегърна с две ръце и нежно я целуна. Тя го гледаше насмешливо. Внезапно се реши.
— Добре.
Станаха и отидоха в спалнята. Джулия свали шапката си и с лек жест си съблече роклята. Той я прегръщаше, както я бе прегръщал толкова пъти в миналото. Целуваше затворените й очи и малките гърди, с които тя се гордееше толкова много. Джулия му отдаде тялото си — да прави с него каквото си иска, — но духът й витаеше другаде. Тя отвръщаше на целувките му от приятелство, но осъзна, че мисли за ролята, която щеше да играе същата вечер. Като че ли в нея живееха две жени: любовницата в обятията на възлюбения си и актрисата, която вече мислено виждаше огромната полутъмна зала и чуваше аплодисментите при появата си. Когато малко по-късно двамата лежаха един до друг, главата й на неговата ръка, Джулия дотолкова забрави за Том, че едва не се стресна от изненада, когато след дълго мълчание той проговори:
— Не ме ли обичаш вече?
Тя леко го притисна към себе си.
— Разбира се, че те обичам, мили. Душата си бих дала за теб.
— Днес си толкова странна.
Тя разбра, че е разочарован. Бедничкият, въпреки всичко не би искала да го обиди. Наистина той бе много мил.
— Не съм на себе си, когато ме очаква премиера. Не ми обръщай внимание.
След като се убеди окончателно, че не дава пукната пара за него, тя не можеше да не го съжали. Ласкаво го помилва по бузата.
— Сладкият ми. „Дали Майкъл не е забравил да изпрати горещ чай на хората от опашката за билети? Не е скъпо, но затова пък те толкова много ценят този жест.“ Знаеш ли, наистина трябва да тръгвам. Мис Филипс ще дойде точно в шест. Иви вероятно вече си блъска главата какво ли е станало с мен.
Докато се обличаше, тя весело бърбореше. Без да го погледне, разбираше, че Том е смутен. Джулия сложи шапката си, след това притисна с две ръце лицето му и приятелски го целуна.
— Довиждане, скъпи. Надявам се, че ще прекараш добре вечерта.
— Желая ти успех.
Той неловко се усмихна. Тя осъзна, че Том не може да я разбере. Измъкна се от апартамента му и ако не беше най-добрата актриса в Англия, а само почти петдесетгодишна жена, би стигнала до дома си, подскачайки на един крак по цялата улица. Беше щастлива донемайкъде. Отвори външната врата със собствения си ключ и я затръшна след себе си.
„И все пак в думите на Роджър има нещо вярно. Любовта наистина не си струва целия шум, който вдигат около нея.“
XXIX
След четири часа всичко свърши. Още от самото начало публиката прие пиесата прекрасно; беше изискана, независимо от сезона, радостна след лятната ваканция отново да се озове в театъра и никак не беше трудно да й се угоди. Това беше знаменателно начало на театралния сезон. След всяко действие избухваха бурни аплодисменти. В края на представлението публиката извика актьорите на сцената повече от десет пъти. Последните два пъти Джулия излизаше сама и дори тя бе поразена от горещия прием. С пресекващ от вълнение глас произнесе малка реч, подготвена предварително, както подобаваше за случая. След това цялата трупа излезе на сцената и оркестърът засвири националния химн. Джулия — доволна, развълнувана, щастлива — се върна в гримьорната си. Никога преди не е била толкова уверена в себе си. Никога преди не бе играла с такъв блясък, разнообразие и изобретателност. Пиесата завършваше с дълъг монолог, в който Джулия — оттеглила се проститутка — заклеймява лекомислието, безсмислието и неморалността на кръга от безделници, в който попада, след като се омъжва. В текста на пиесата този монолог заемаше цели две страници и никоя друга актриса в Англия не би могла да задържи вниманието на публиката толкова дълго време. Благодарение на съвършеното си чувство за ритъм, на богатия си с оттенъци глас, на майсторството, с което владееше цялата гама от чувства, Джулия бе съумяла с блестяща актьорска техника да направи чудо — да превърне монолога във вълнуваща, ефектна кулминационна точка на пиесата. И най-острите сюжетни ситуации не биха могли да бъдат толкова вълнуващи и нито една неочаквана развръзка не би могла да бъде толкова поразителна. Всички актьори бяха играли прекрасно, с изключение на Ейвис Крайтън. Когато влизаше в гримьорната си, Джулия тихичко си тананикаше.