Алекс Болдин
Театрален сезон
Винаги когато бе напрегнат Ламбо сънуваше един и същи сън. Сънуваше първия си ден в казармата, а по-точно строевата подготовка на плаца навлечен с големите, несъразмерно дадени му дрехи и опасан с пълно казармено снаряжение. Ето и сега, сержантът му крещи в дясното ухо, запенил уста, изцъклил очи, подбирайки думи които стряскат и шашардисват всеки чувствителен млад новобранец.
— Р-редник Петров!
— Аз!
— Това дето не изпълнява командата „Кръгом!“ твоя задник ли е?
— Тъй вярно!
— Три крачки пред стоя! А-а-а-рш!
— Сушам!
— Трийсет и пет лицеви опори! Със автомат! Почни! А-а-с! Два-а! А-а-с! Два-а!
И в този върхов момент Ламбо скачаше в леглото, вперил очи в тъмнината, с оросено от пот чело, дишащ на пресекулки, опитващ се да осъзнае, стария кошмар ли е това или казармената действителност.
Този път кошмарът се яви по конкретен повод. Една година Ламбо се мотаеше без работа. Утре го чакаше интервю пред една комисия за заемане на свободното работно място за електротехник в градския театър. Въпреки, че работата за мястото беше предварително подготвена за него от един стар познат, той все пак се притесняваше. Вълнуваше се като млада мома на първата си любовна среща. Кой ли ще го разпитва? Дали ще има артисти в комисията? Как ли ще го гледат? Все въпроси и въпроси будещи неизвестност и боязън.
На интервюто обаче, всичко мина нормално. Усмихнати и възпитани хора разпитваха кандидатите един по-един. Другите кандидати бяха дори по притеснени от него. Имаше само един възрастен фукльо, който с интересни фрази и превземки се опита да впечатли хората от комисията, но уви. Успя само да разведри обстановката. Избраният беше той, Ламбо! С разтуптяно сърце узна, че ще работи в това тъй интересно място, театъра.
Имаше какво да види и запомни през тези първи дни. Сграда огромна, подземия неизбродими, задължения неизброими! Лица много! Едни любезни, други безразлични, трети безкрайно интересни. Тук за първи път Ламбо разбра какво е да си прозрачен. Просто така го гледаха артистите, все едно че не съществуваше на тоя свят. По принцип те така си гледаха. Не само него, а всички индивиди които не са артисти, но Ламбо досега не го знаеше. Запозна се и с бъдещите си колеги, Куцото Пиле и Мадамата. Впрочем те и двамата имаха еднакви имена, както се казва бяха адаши. Тази еднаквост обаче не означаваше и еднаквост в характерите. Куцото Пиле винаги имаше един традиционен пиянски махмурлук с който едва се справяше.
Едър и силен мъж, той бе неизлечим фен на всички местни актриси. За тях подробно знаеше всички реални и нереални клюки. Беше добродушен, но много често изпадаше в ярост когато Мадамата му скроеше някой номер. При по нататъшните дни на съвместната им работа, Ламбо щеше да разбере, че те и двамата си погаждаха един на друг номера при това с една неподправена артистичност съперничеща на професионалната на щатния актьорски състав.
Какво ли не прави дългият трудов стаж в един провинциален театър?
Мадамата пък беше автентичния антипод на своя колега.
Разкошната му дълга, проредяла коса непрекъснато се развяваше насам и натам, от кабинета на директора до гримьорната на перукерката. Имаше хитри, неспирно шарещи очи, регистриращи ценни или не дотам ценни обекти за тарашене. Мазният му глас човек можеше да чуе в най-невероятните кюшета на голямата театрална сграда. Заговорите и ловките кражби бяха негово неизлечимо хоби.
Това щяха да бъдат най-близките колеги на Ламбо, които просто казано, го въведоха в работата. Запознаването с членския, технически състав на театъра бе кратко, впечатляващо и интересно.
Съседното помещение до Ламбовото бе работилницата на Методи-Общия. Той бе известен на всички обаче като Ясновидеца. Изпълняваше длъжността общ работник и като такъв бе с най-дългия стаж от всички технически служители. От всички дейности най-неприятната за него бе когато му наредяха да почисти запушената тоалетна. Той пускаше в ход едно неспирно мърморене, обличаше скъсаната под мишниците престилка и се запътваше към проблемната актьорска тоалетна, размахвайки в ръка двуметровата арматурна тел. Като го гледа човек отстрани ще си каже, че Ясновидеца от всичко най-мрази актьорите от мъжки пол, че е развил злобен комплекс към тях. Те най-често запушваха тоалетните, хвърляйки фасове в тях. В действителност нещата не стояха така.
Ясновидецът всъщност бе най-известната личност в театъра пък и не само в театъра. Пред вратата му имаше винаги по 5–6 човека които търпеливо чакаха да ги приеме.
За да избегнем излишни въпроси ще кажем, че той носеше загадъчната слава на народен лечител, комбинирана с гадаене на бъдещето, а понякога (между нас да си остане) и с иманярство. Слабостта му бе нежният пол. Дребен на ръст и сладкодумен, той омайваше слабохарактерните с най-невероятни тези и лъже факти. Лесно е да се предположи, че голямата част от женския актьорски състав му бяха „пациенти“.